Мъка! Напусна ни емблематичен български атлет

След кратко боледуване днес ни напусна един от големите български атлети във високия скок - Делко Лесев.

Роден на 6 януари 1967 г. в село Паничери, още на 17 години Делко започва спортния си път в Сопот с волейбол. Едва 14-годишен той случайно е забелязан от Димо Коларов. Година по-късно Лесев е поет от младия Ангел Лафчиев.

На 17 години Делко се озовава в подстъпите на петия метър – 4.90 м на шампионата за старша възраст в Пловдив (14 юли 1984 г.). През 1985 Лесев демонстрира впечатляващ напредък.

Още на 30 юни в Стара Загора той преодолява 5.20 м. Пак там, две седмици по-късно Лесев е шампион за юноши старша възраст с 5.30 м. При опита си обаче на следващата височина (5.40) Делко контузва рамото си и травмата го възпрепятства да участва на европейското за младите в Котбус.

Първият си национален рекорд (за юноши) Делко Лесев поставя на 1 март 1986 г. в зала „Фестивална” – 5.25 м! На международния шампионат на вестник „Народна младеж” (31 май) Лесев се извисява над летвата, поставена на 5.55 м. И я преодолява успешно, обединявайки в свое притежание рекордите за юноши под 20 години и на открито, и в зала! На шампионата в София (05 юли) Делко потвърждава класата си с 5.45 м.

Първото световно първенство за юноши в Атина (16-20 юли) се оказва изключително успешно за Делко Лесев. Още в първия ден (16 юли) Лесев с лекота преодолява квалификацията (5.00 м).

Финалът е през втория състезателен ден – 17 юли. Четиринайсет състезатели започват борбата. Лесев се чувства превъзходно – 5.00, 5.20, 5.30, 5.40 м – все от първи опит! Руснакът Игор Потапович е колеблив - 5.20 м са преодолени едва от третия път. Обаче съветският състезател постепенно се овладява и преодолява 5.50 м (от втория път).

Тракиецът също атакува тези 5.50 м – във втория си скок преминава летвата, но с китката на ръката неволно я събаря! Делко Лесев остава със сребърния медал! Минути преди Лесев да спечели среброто, неговият съотборник от „Тракия” Пд Васил Бакларов е завоювал световната титла на мятане диск.

Оптимистично започва олимпийската 1988-ма за Делко Лесев. Още на 6 февруари в Атина той поставя нов български рекорд в зала – 5.73 м. Уви, контузия след контузия Лишават Делко от участие на Олимпийските игри в Сеул. Но в личен план този период е щастлив за атлета. Той се оженва за скачачката Светлана Исаева (2.00 м) и на следващата 89-а им се ражда син – Делко младши.

През зимата на 1990 г. Делко Лесев става шампион на Унгария в зала – на 18 февруари в Будапеща той спечелва първенството в зала с 5.50 м.
Лесев продължава да атакува рекорда на България. В зала „Фестивална” на 9-ти февруари 1992 г. той добавя 2 см към върховото си постижение – 5.75 м.

На европейското в зала в Генуа (март 1992) в навалицата (24 състезатели направо на финал) на загрявката Делко контузва китката си и прави три фаула на 5.40 м. През лятото отново травма в коляното го възпрепятства от покриването на норматива за Олимпийските игри в Барселона.

През 1993 г. Делко Лесев спечелва шампионските титли на България и в зала, и на открито. Две години по-късно пловдивчанинът допринася за българския отбор с първото си място на Европейската купа в Турку (Финландия).

Водач в родната ранглиста за 1993 (5.70 м), за 1994 (5.60) и за 1995 (5.40), Делко Лесев решава да приключи със спорта на 28 години – вероятно съвсем не напълно реализирал потенциала си.

След приключването с атлетиката Делко Лесев работи в системата на МВР, после се ориентира към собствен бизнес. Той редовно бе сред зрителите на стадиона, когато в Пловдив има състезания по лека атлетика.