Мария Русалиева била булка на гей 28 дни

Нещо за четене
22:17 - 21 Юли 2019
14581
Мария Русалиева била булка на гей 28 дни

155-сантиметрово миньонче със завладяващ чар. Фея, разказваща увлекателна стара приказка. И шармантна дама с огнени черни очи, завещани й от татарската й баба, понесла аристократичния полъх на бални рокли и цъфнал жасмин. Такава помнят изключителната Мария Русалиева нейните почитатели, която на днешната дата - 21 юли, щеше да навърши 91. 

Почти до 90 Русалиева си остава символ на елегантност – с красива дреха, бижута и артистично преметнат копринен шал през раменете. Признаваше, че за нея да се запусне означава ранна смърт. „Вродено ми е и така съм свикнала – да се облека хубаво, да съм сресана и приветлива пред хората”, не криеше актрисата. Животът й преминава на „Раковски” в старата кооперация, и Театърът на Армията, където минават 40 години от живота й. Незабравима е и в театъра, и в киното – в „Рицар без броня”, „Любимец 13”, „Вишнева градина”, „Ла дона е мобиле”, „Димитровградци”. Щастлива е да си партнира с най-големите - Георги Калоянчев, Апостол Карамитев, Йордан Матев.

Първата й роля е на Лудетината в едноименната грузинска пиеса. Обожава тази роля и със заразителния си смях обича да разказва как в пиесата трябвало да се качи на едно дърво по стълбички, за да запее на високото. Тогава в театъра идвал и Държавният симфоничен оркестър, за да акомпанира. Но когато трябвало да се върне, някой махнал стълбичката. „Наложи се да скоча. Кракът ми пропадна между железата, които подпираха дървото. Чух изпращяване на кост. Причерня ми пред очите. Но време за мислене нямаше”, разказва актрисата. Действието си тече, тя играе с навехнатия крак до край ролята. Накрая целият й глезен бил подут, с него играла руските танци чучотки.

С Апостол Карамитев

Мария никога не губи чувство за самоирония, присъщо на истински интелигентните натури. Смее се, обяснявайки, че не е наследила голямата красота на майка си, която била ослепителна хубавица. До последно разказваше ярък спомен от ранно детство как на улицата с майка й ги среща мъжът на по-голямата й сестра и подвикнал: „Ауу, Елена, е как можа да родиш туй жълто и грозно?”. Майка й поглежда към дъщеря си и отговаря троснато: „Що, бе Георги, че тя като порасне, ще се разхубави.” Мария обаче цял живот не забравя това. „Винаги, като се погледнех в огледалото, констатирах, че никак не съм се разхубавила. Мама беше еталон за красота, а баща ми я обожаваше. Те бяха невероятна двойка. Татко беше поет, издател, редактор”, припомняше си тя и благодареше, че е имала късмета да живее в толкова спокойно и щастливо семейство.

Малката Мария израства в изключително отбраната интелектуална среда на родителите си. Баща й е известният писател, драматург и режисьор Владимир Русалиев. „В нашата мансарда се събираха най-великите писатели, баща ми дружеше с най-големите умове на онова време.  Израснала съм по коленете на Дора Габе, Багряна, Ангел Каралийчев, Ран Босилек...”, с притворени очи разказваше порасналата Мария. Тогава бащата слага дъщерята на едно малко столче и детето слуша и попива, дори без да разбира какво точно си приказват възрастните. А в дома им на „Раковски” е плеяда от интелигенти – редовно пристига на беседа Асен Разцветников, Добри Немиров, Стоян Чилингиров, който е и неин кръстник, Ангел Каралийчев, Камен Зидаров, Теодор Траянов. У дома им идват и актьорите от Народния театър Константин Кисимов, Иван Димов, Георги Стаматов.

„Боже мой, представяте ли си. Аз съм израснала сред тези хора. Бяха прекрасни. Сядаха и си разказваха детски спомени. Слушах като омагьосана. А после започваха да си говорят за много висока материя – Ницше, Артур Шницлер. Ето такива имена са се запечатали в детските ми години”, редеше приказката си Мария. Най-захласната е обаче по шармантната актриса Роза Попова, която отсяда в дома им. „Тя не ни обръщаше внимание, защото имаше много роли, беше все замечтана. Пък аз все гледах като я няма да облека някоя от прекрасните й дълги и тесни рокли, с които омайваше всички”, разказваше актрисата. В училище също е в много отбрана среда - зад нея седи Вера Мутафчиева, до нея е дъщерята на Антон Югов, пред нея - Лада Брашованова, дъщеря на известния музиколог Стоян Брашованов. „Имах изключителен късмет със съучениците”, споделя Мария.

Баща й, който не е дъновист, успява да я запознае с Учителя, който му казва: „Обърнете внимание на това дете, то ще има изключително бъдеше.” Чак след време Мария разбира, че Дънов е предрекъл специалната й дарба на нумеролог. 

Голямата хармония обаче е нарушена в един момент и животът се озъбва на задружното семейство. Сестричката й Ралица, която е шест години по-малка от нея, умира от менингит само на 10 години. Помни я като много кротко дете. За разлика от нея, все лежи сгушено в майка си. Когато си отива, започва жестоката драма на майката. От мъка жената губи разсъдъка си.

Един ден, без да съзнава колко е жестока към Мария, й казва: „Умря доброто ми дете, остана ти! Защо ти остана, а не тя?”. „И тръгна към мен. Посегна към ръцете ми и ми счупи и двете китки. Ето вижте ми ръцете. Слава богу, над мен е имало небе. Заведоха я в психиатрия. Милата, бе срината психически, не знаеше какво прави. Беше жестоко и страшно”, връщаше се с болка към онзи страшен спомен Мария. С времето, болката стихва, и за щастие, майката се връща към нормален живот. До края на дните си се срамува от постъпката си и всеки път щом види детето си, плаче.

Когато израства, Мария не се посвещава веднага на сцената, като мнозина от великите си колеги, а се записва да учи Философия, като следва съвета на баща си. „Простият човек нищо не може да постигне, запиши философия, пък после ще видим какво ще стане”, казва й той. И така си я учи с радост, докато в един ден не чува, че има конкурс за четци в радиото.

„Няма нищо случайно в тоя живот. Понякога има съвпадения, които ни тласкат точно в тази посока, така че да се случи, това, което задължително трябва да ни се случи. Следвах си аз най-спокойно философията и какво ме накара веднъж като се прибрах, да включа радиото. И разбрах, че има конкурс за четци, ама след 1 час. Не знам какво ме накара.”

Пише за нула време заявлението и тича към „Драган Цанков”. „Изведнъж байчото отпред казва: „Край, в 4 часа затваряме. И изведнъж ме съзря и каза: „Яаяяя, каква си мъничка, айде, давай заявлението.” А шефът на школата казва: „От нея артистка не става.” А точно това изречение я амбицира, тя се подготвя и на следващата година я приемат във ВИТИЗ.

Мария Русалиева винаги е вярвала в чудесата на живота. Може би и затова й се случват. „Има едно чудо в живота – винаги се намира подходящият човек, в подходящото време на подходящото място, да ни вкара в живота, който ни предстои. Мария не крие, че е твърда последователка на Юнг в твърденията му за т.нар. Акаузален принцип. Дамата с огнени очи Мария Русалиева следва собствени закони. „Освен специалния режим на моята работа, когато е трябвало да съм до секундата на място, да съм точна и да съм готова за сцената”, набързо синтезираше актрисата.

В личния си живот е щастлива – има цели 4 брака, завършили с развод. Никога не лъгала някой мъж – щом тръпката е изчезвала, го напускала своевременно.

Първият й съпруг е известният кинооператор Димо Коларов, с когото бракът трае едва 28 дни. Срещат се на снимачната площадка, след като той е завършил филмовия отдел на Академията за изящни изкуства в Прага. По време на снимките, внезапно решават да се оженят – в обедната почивка отскачат до гражданското и се разписват със свидетели от улицата. Когато Мария се похвалила на колегите си, те не й повярвали. Причината за скептичните реакции разбрала по-късно - Димо се бил оженил за нея за прикритие, понеже се оказал хомосексуалист.

„Честно казано, беше фин и деликатен човек, но не ми е хрумвало, че има нещо такова... Ама през 50-те години кой си лягаше с мъж преди да е минал под венчило. Нямаше  как да разбера по-рано”, обяснява актрисата. Макар че Коларов я увещавал да не се развеждат, че ще бъде първа актриса в киното и ще има всичко, тя останала непреклонна. Не можела да повярва, че е заблудена по този недостоен начин. В крайна сметка се разделят и отново се радват на свободата си.

Решителна е. Вече на късни години, щом усеща, че енергията й е изчерпана за сцената, взима решение да приключи. „Намирам, че каквото е трябвало да направя, съм го свършила. Всеки човек има нужда малко на края на живота си да остави нещата за себе си. Защото, когато си актьор, ти действаш по желание на хората. Искаш да те харесат тези, които ти дават работа, а на мен вече ми дотегна. Искам да си почивам”, не си кривеше душата в последните дни от живота си великата актриса.

До края така и не се направи на маймуна, да подскача в разни плоски рекламни клипчета за хапчета срещу апендисит или артрит, та да вземе някой лев, като колегите си с мизерни пенсии. „Нямам отношение към парите. А това е смешно и никак не е подходящо за един човек, който все пак има разум в днешно време. Като вземат да ми подрънкват в портмонето пари, както сега, аз съм най-щастливият човек”, смееше се заразително аристократката.

И споделяше, че никога не е можела да пести. Имала ли е пари, стремяла се е да живее красиво. Но пък нещата все така се подреждали, че в мизерия никога не е живяла. Купила си е цели пет коли подред, 5-стаен апартамент, обикаляла е по света. Като вземе хонорар, си купувала бутилка фреенско шампанско – да има мехурчета в живота й...

Има 4 брака, но голямата й любов е германец

Лъчезарната Мария е като героиня на „Отнесени от вихъра” – има цели четири брака, завършили с развод. Никога не се жени по сметка, винаги по любов, но става известна в гилдията, че щом се влюби, отива в Гражданското, както и че щом усети. Когато пък усети, че тръпката си е отишла, напуска мъжа. Баща й казва: „Ти си такава, че и на 60 мъжете ще те искат”.

След злощастния й първи брак с оператора-хомосексуалист Димо Коларов, се опитва да внимава повече. Вторият съпруг на актрисата е радиоговорителят Александър Александров, който е баща на единствената й дъщеря Елена. Срещат се в радиото и нещата им вървят, докато го изпращат в Москва да чете емисиите на български по съветското радио. Русалиева пък не ще да напусне Театъра на армията, а и вече се снима в киното и озвучава с Михаил Петров всички шекспирови роли в спектакли на Би Би Си, излъчвани по българската телевизия. Настъпателна рускиня омайва мъжа й, тя научава за изневярата и бракът се разпада. 

Съпруг №3 е инженер – тя среща Габриел Марков на 45 и се надява този път да е уцелила, но човекът на точните науки не издържа на артистичния й режим – любовните сцени с други мъже го вбесяват, а и връщането у дома посред нощ.

Последният й мъж е много по-младият от нея осветител Жоро, който се свързва с нея в най-тежкия й период – вече са й поставили страшната диагноза рак. Жоро я обгрижва, пътува с нея навсякъде, води я в болницата и тя успява да надвие болестта. „Оздравях благодарение на него. Той ме спаси”, признаваше Мария.

Но разминаването във възрастта се усеща все по-осезателно и двамата се разделят. Мария плаче истински, когато той й признава, че е влюбен в друга, по-млада от нея. Няма право да му се сърди и остават приятели.

Русалиева обаче никога не говори със злоба за мъжете си – напротив, гледа философски на брачните провали. „Мъжете, с които се свързвах в брак, бяха много егоистични спрямо мен. Искаха изцяло да ме овладеят и да притъпят моя темперамент на артистка. Искаха да бъда кротка домакиня, да правя манджи, да бърша прах в сряда и в неделя и изобщо да си седя вкъщи. Е, това не можеше да се случи на човек като мен, който се е отдал на театъра”, беше искрена актрисата. 

Мнозина говорят за силната й връзка с Апостол Карамитев, но актрисата твърди, че ги свързва само приятелска обич. Но, да, тя постоянно говори за него, той е нейна опора и брат, дори и след смъртта му й се явява, толкова много й липсва. Русалиева твърди, че единствено той я е обичал безрезервно и искрено. Преди премиерите той е нейното успокоително. „Преди премиера треперех от страх, това е най-тежкият момент на един актьор, тогава вдигаш кръвно. И тогава той я научава на едно заклинание, което тя ползва винаги. „Кажеш ли си „Хайде, Апостоле!”, няма страшно. Аз ще бъда с теб!”, казва й той и я хваща за ръка. Пък и самата Русалиева казва, че за нея жененият човек е табу! 

Докато сменя съпрузи и прави нови бракове, актрисата все се изповядва пред баща си и направо изпитва търпението му. Диалогът се повтаря: „Татко, ще се женя! За кого? Ами, за един колега. Добре”. След известно време разговорът се повтаря, но в обратна посока. „Тате, мъжът ми нищо не струва, не го харесвам. Ще се разведа. Щом е така – разведи се”. На четвъртото повторение Владимир Русалиев стоически въздъхва „Ти не заслужаваш това!”.

Всъщност Русалиева признава, че физическата връзка с един мъж никога не е най-важна за нея. „И слава Богу, защото енергиите, които човек трябва да влага в тези отношения, отнемат много от духовната сила. Последните 30 години от живота си бях сама и нито за миг не съм съжалявала, че нямам мъж до себе си”, споделя съкровено тя. „Това, че съм била по-витална и по-шумна може би, че съм обичала и съм се отдавала, няма нищо общо с вътрешния морал. За мен мъжете никога не са били средство за преуспяване”. Неин принцип е да не се занимава с женени мъже, за да не отнема бащата от децата. „Не виждам някой, който да е пострадал от моите флиртове. Това е истината. Много ми е било смешно, когато ме определяха като фатална жена. Мъжете бяха фатални за мен!”, уверява чаровницата.  

А Мария помни невероятната любов между майка й и баща й, които постоянно сядали около една маса, гледали се любовно и говорели с часове. „Мислех си, че е много лесно. Сядаш срещу един мъж, гледате се любовно и си говорите. Но не се оказа така”, без горчивина отсъждаше актрисата. И съвсем откровено споделя, че нито един от съпрузите й не е голямата й любов. Ето го и нейното обяснение: „Те просто не можеха да ме обхванат. Чудеха се, гледаха ме, дето викат хората, като полезно изкопаемо. Разказала съм например пред някой журналист майчиното си мляко. И изведнъж той да ме види в някакъв друг вид. Представяте ли си какво разочарование. „Това ли е тази жена, за която аз толкова време си загубих? А-а, това е било едно нищожество. Е това винаги ме е плашило.”, описва страховете си към мъжкия свят актрисата.

Но никога не злослови за партньорите си. В крайна сметка признава, че нито един от съпрузите не е голямата й любов. Силната тръпка е немец, когото срещнала в радиото. „Истинската ми любов е един немец. Как го обичах този човек, беше страшно. Но в онова време не можеше да се напусне България. Ставаш емигрант. Освен това с моите болни родители нямаше как да ги взема. Той беше много интересна личност. Изключителен.”

Мария не може да таи лошо в сърцето и. „Забравям лошите неща, изтривам ги от паметта си. Всеки от тези мъже е раздвижил емоционалната ми природа, дал е импулс в живота ми. Трябвало е да се срещна с тези хора, да се разплатим за нещо и да се разделим. Това е моята карма!”, успокоява се актрисата. 

Спи 6 месеца с Калоянчев

Мария разказва и смешната история как е спала с Георги Калоянчев на едно легло „на комсомолско разстояние” един от друг. Това става по време на снимките във филма на Никола Корабов и Дучо Мундров „Димитровградци”. Русалиева е в главната роля и в периода на жилищна криза на Калата и Русалиева се пада едно легло, защото няма самостоятелни стаи. „Шест месеца спахме в един креват, дори на една възглавница. Калата се оказа почтен човек. Дори не ме докосна през тази половин година. Единствено ме целуна в последната сцена на филма, когато героите ни признават любовта си. Жена му Валя обаче, която бе останала в София с първородния син, умираше от ревност и когато дойде с бебето на ръце в Димитровград, направо плачеше. Едва я успокоих, че няма от какво да се притеснява”, спомня си с усмивка Мария Русалиева.

В последните си години, Мария Русалиева се отдава на нумерологията. Става популярна и търсена. Актрисата още от съвсем млада вярва, че Космосът е подреден от числа и всяко число има своята вибрация, с която предопределя дните ни. Нейни колеги актьори, но и хора извън гилдията я търсят, за да им предскаже събития.

Мария разказва, че всъщност окултизмът й е насаден още от детството – баща й е такъв, той вярва в прераждането, а у дома им идват много интересни хора, които също се занимават с езотерика. У дома идваха много интересни хора, окултисти. Баща ми също беше окултист и вярваше в прераждането. Родителят дори запознал дъщеря си с Учителя Дънов, а след лекцията той специално се спрял при нея и му казал: „Г-н Русалиев, обърнете внимание на това дете, то ще има тежък и славен път”. След време, тя разбира, че Дънов всъщност усетил, че тя има различни способности, които трябва да развива. „Интересното беше, че Учителя видя смъртта на сестра ми и че тя ще се прероди в моя дъщеря”, разказва Русалиева.

Мария до такава степен се отдава на числата и техният висш смисъл, че предрича края на Невена Коканова и Иван Балсамаджиев. Не посмява обаче да й каже, за да не я пречупи. Русалиева обаче опира дарбата си върху трудове по философия, психология и нумерология и има сериозни познания. „Човек живее тук, спомняйки какво е там, във Вселената. Тук, на Земята е временно, докато личността му стане светла, изчистена и се слее с Космоса”, обяснява с вдъхновение актрисата. И допълва, че когато Айнщайн стига до идеята за Бога и великия космически разум, казва, че той притежава интелигентност от такава висша класа, че цялото систематично научно познание на човечеството е един незначителен процент. А след това Пол Дирак показва с уравнение от квантовата механика, че мисълта е сила през 29-та. А през 33-та получава Нобелова награда. „Та ето, тези старци нобелисти са наясно отпреди колко години, че има енергия, която е нашата сила, която въздейства върху мисълта и околната среда”, вълнуваше се актрисата. 

И убеждава, че мисълта е материя, затова е много важно каква мисъл изпращаш към другите – добра или лоша, защото тя действа.

Умира от Алцхаймер на 87

 

Влюбената в живота актриса, която на 80 си припяваше как качва на един дъх стъпалата, е повалена от Алцхаймер, който я закарва в гроба. В последните години белите петна превземат паметта на Мория Русалиева.

„Мама вече не ме познаваше. Не се мъчеше. Не знаеше какъв е светът около нея. Тя - човек, толкова влюбен в живота! Но тази болест не прощава и, уви, поразява най-умните. Сякаш е някакво отмъщение на природата за това, че са били такива...”, споделя дъщерята на Русалиева - Елена. Тя наследи професията на майка си като актриса в кукления театър. А всъщност Мария й бе дала един още по-съществен урок – по позитивизъм. Всички в гилдията обичаха да си поговорят с актрисата, самата тя казваше за себе си, че е лек характер. Щом някой има някакъв проблем, другите казват: „Питай Мария”. Но тя сама знае какво й е коствала лъчезарната усмивка в трудни моменти.

„Цял живот съм била потърпевша, но малко хора го подозират. Това, което съм преживяла с мъжете в живота си, не го считам за страдание. Аз съм непримирима с много неща, имам по-големи изисквания или не съм успяла да изразя по-добре себе си, така че да ме опознаят. Да видят, че не е опасно да се живее с мен. Може би това е карма - изплащам стари грехове и дългове в минали животи”, надниква отвъд привидното актрисата с огнените очи.