Мениджърите, покорили Висшата лига в дебютния си сезон

Да спечелиш Висшата лига от първия си опит – това не е просто случайност, а смесица от класа, характер и хладнокръвна тактическа алхимия.

С триумфа на Арне Слот с Ливърпул през сезон 2024/25, нидерландцът се присъедини към една изключително елитна компания. Малцина са онези, които са овладели най-трудната лига в света от първия си сблъсък с нея.

В този първи от два материала ще хвърлим поглед към мениджърите, които не просто дебютираха, а направо влетяха в английския футбол с шампионски замах.

Сър Алекс Фъргюсън
Манчестър Юнайтед, сезон 1992/93

Тук леко мамим, но с основателна причина. Когато Висшата лига официално се роди през сезон 1992/93, Сър Алекс Фъргюсън вече бе прекарал шест години и половина начело на Манчестър Юнайтед. Но що се отнася до епохата на ребрандирания елитен ешелон – легендарният шотландец я стартира с шампионски удар.

След 26-годишна суша без титла, Юнайтед най-сетне се върна на върха – и го направи по начин, който положи основите на една от най-впечатляващите династии в историята на английския футбол. Това беше началото на ера, в която Фъргюсън щеше да прибави още 12 титли към витрината на "червените дяволи", поставяйки летва, която никой не е доближавал – дори Пеп Гуардиола със своите шест.

А началото? Меко казано тромаво. Само една точка от първите три мача и две поредни загуби в откриващите кръгове – нещо, което никой друг шампион в историята на Висшата лига не е допускал. Но когато машината на Фъргюсън влезе в ритъм, нямаше сила, която да я спре. Така започна ерата, в която "Олд Трафорд" се превърна в крепост, а Сър Алекс – в недосегаем крал на английския футбол.

Жозе Моуриньо
Челси, сезон 2004/05

"Моля ви, не ме наричайте арогантен. Аз съм европейски шампион и мисля, че съм специален". С тези думи Жозе Моуриньо се представи на Острова – с блясък, самочувствие и печеливш манталитет, който щеше да преобърне хода на историята на Челси.

Португалецът дойде със златен медал от Шампионската лига, спечелен с Порто, и с ясна задача – да донесе трофеи на "Стамфорд Бридж". Още в дебютния си сезон той изпълни мисията с хирургическа точност. Моуриньо изведе лондончани до първата им титла във Висшата лига и първа в елита от 1955 г. насам, като се превърна в първия мениджър, триумфирал с трофея в дебютната си кампания на английска земя.

"Сините" не просто спечелиха, а буквално доминираха. Събраха 95 точки – рекорд, който устоя до ерата на Гуардиола. В защита бяха непробиваеми – само 15 допуснати гола за целия сезон, нещо, което и до днес не е надминато. В средата на терена диригентът се казваше Франк Лампард – с 18 асистенции, най-много в лигата и абсолютен рекорд за английски футболист в рамките на един сезон.

Моуриньо не просто постави нов стандарт – той превърна Челси в машина за победи и вдъхна манталитет на шампиони, който резонира из коридорите на клуба години наред. И да – оказа се, че наистина е "Специален".

Карло Анчелоти
Челси, сезон 2009/10

След Моуриньо, Челси търсеше не просто треньор, а наследник на манталитета на победител. Лятото на 2009 г. доведе точно такъв човек – Карло Анчелоти, доказан стратег и майстор на баланса. Италианецът наследи временния наставник Гуус Хидинк и веднага вдигна летвата – трета титла от Висшата лига и първа за него на Острова, превръщайки се в първия италиански мениджър, покорил английския връх.

А стилът, с който го направи, беше зрелищен. "Сините" отбелязаха умопомрачителните 103 гола – абсолютен рекорд за Висшата лига в онзи момент. Начело на тази нападателна армада бе Дидие Дрогба, който разкъсваше защитите със своите 29 попадения. А Франк Лампард? Той бе сърцето и душата на тима – с 22 попадения и 14 асистенции в 36 мача, буквално участвайки в попадение във всеки двубой.

Анчелоти успя да внесе класа, но и настървена ефективност – смъртоносна комбинация, която затвърди Челси като един от хегемоните в ерата на Висшата лига.

Мануел Пелегрини
Ман Сити, сезон 2013/14

Пелегрини не беше от онези мениджъри, които вдигат шум преди да са направили каквото и да било – той просто дойде, усмихна се и започна да строи атакуващ шедьовър.

Началото на сезон 2013/14 бе трънливо, но когато Ман Сити запали двигателите си през ноември, цялата лига се задъха от темпото. Четири месеца без загуба, голови фойерверки срещу Тотнъм, Арсенал и дори самия Байерн Мюнхен – това не беше просто футбол, това беше симфония в небесносиньо.

Финалът на сезона се превърна в истинска класика: дуел до последен дъх с Ливърпул, в който и двата отбора преминаха 100 отбелязани гола – нещо невиждано дотогава. А когато Жозе Моуриньо саботира надеждите на Ливърпул, Пелегрини и компания не трепнаха – сграбчиха шанса си и го превърнаха в злато.

С Яя Туре в ролята на неуморим диригент и Серхио Агуеро като неповторимо острие, Ман Сити се издигна до върха със стил, класа и хищнически апетит за голове.

Клаудио Раниери
Лестър, сезон 2015/16

Когато Раниери пое Лестър през лятото на 2015 г., реакциите варираха между недоумение и откровен скептицизъм. Италианецът, току-що освободен от поста селекционер на Гърция след загуба от Фарьорските острови, не изглеждаше като човекът, който ще промени хода на английската футболна история. Но няколко месеца по-късно, под негово ръководство, "лисиците" не просто се спасиха – те се възкачиха на трона.

Историята на онзи сезон се чете като футболна приказка, разказвана край камината. С тим, събран за жълти стотинки в сравнение с грандовете, Раниери изгради машина за чудеса – водена от безпощадния Джейми Варди, магьосника Рияд Марез и неспирния "двигател" в лицето на Н'Голо Канте.

С дисциплина в защита, хищнически контраатаки и непоклатим дух, Лестър надбяга милионите на Ман Сити, Арсенал и Тотнъм, за да триумфира с титлата – подвиг, който навярно няма да бъде повторен.

На 64 години Раниери стана най-възрастният мениджър, спечелил Висшата лига в дебютния си сезон. Но не това го направи легенда. А начинът, по който превърна аутсайдерите в крале. С усмивка, чар и несравнима вяра в невъзможното.

Антонио Конте
Челси, сезон 2016/17

Пристигането на Конте на "Стамфорд Бридж" през лятото на 2016 г. не бе съпроводено с фанфари или гръмки обещания. Но в очите му гореше пламъкът на човек, свикнал да печели. Докато светлината на прожекторите бе насочена към Пеп Гуардиола и неговата високотехнологична революция в Манчестър, италианецът тихо, почти незабелязано, започна да кове собствена футболна империя – с желязна дисциплина, тактическа прецизност и неукротим хъс.

Първите седмици не вещаеха чудеса, но тежката загуба с 0:3 от Арсенал отключи нещо в Конте. Преходът към система с трима в защита промени всичко – превърна Челси в боен танк, който газеше всичко по пътя си. 13 поредни победи, прилив на увереност, страст и контрол, които напомниха защо Конте бе кралят на Серия А.

С 30 победи в 38 мача, италианецът не просто върна трона в Лондон – той го закова с пирони от решителност и безпощадност. Това не беше просто титла, а изявление. Конте пристигна в Англия и я превзе.

Арне Слот
Ливърпул, сезон 2024/25

Когато Слот пое Ливърпул след ерата на Юрген Клоп, мнозина се питаха: как се наследява икона? Отговорът – със смелост, с визия и с онази специална искра, която превръща добрия отбор в шампионски. Нидерландецът не само удържа червения кораб на повърхността – той го поведе в ново, още по-смело плаване. Слот не говореше много, но футболът му казваше всичко – интензивен, креативен, неподправен.

Серията от 26 мача без загуба беше венецът на един сезон, изтъкан от характер и класа. А финалният удар – разгромът с 5:1 над Тотнъм пред огнения "Анфийлд", бе момент, който феновете чакаха с години. Този път нямаше празни трибуни, а буря от емоции, сълзи и песни.

С равен брой титли с Ман Юнайтед и нов герой начело, Ливърпул отново напомни, че когато всичко изглежда несигурно, от "Анфийлд" винаги може да изгрее ново слънце. Името на слънцето този път е Арне Слот.