Мерси от такава журналистика!

НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ*

Нямаше да напиша нищо по така наречения случай „Цънцарова“, ако тази сутрин водещата на Нова телевизия не попита гостите си какво мислят за свободата на словото, за частните медии и за Цънцарова.

Ружа Райчева общо взето се възмути от случващото се, Дияна Дамянова се закани да не стъпи повече в Би Ти Ви, а Смилов разсъждаваше върху факта, че макар и частна медия, Би Ти Ви имала големи обществени функции и не можела да си позволява да сменя току така водещи.

Я малко по-полека. Я малко по-скромно и по-тихо.

Да се говори за свобода на словото и в трите национални медии, е оксиморон, както би се изразил някогашният Слави Трифонов. А да се говори, че Цънцарова е олицетворение на свободната журналистика, е голямо изопачаване на фактите и лъжа.

Цънцарова може и да притежава качества, но тя е партийно оцветена, силно пристрастна, нетърпяща възражения в ефир и самозабравила се млада журналистка, която мисли, че единствено нейната правда е правда. И е толкова правилна, че просто да му омилее на човек.

Ще направя и едно допълнение - за да си позволиш да бъдеш партийно пристрастен, трябва да си изключителен талант, роден талант, от най-висока проба, каквато Цънцарова далеч не е. България е имала такива журналисти, които изнасяха битки на раменете си и които в края на краищата паднаха повалени и от рухването на идеите си, и от тежестта на таланта си.

Да каниш само пет-шест души по всички студия, да забраниш всички руски телевизии, да остракираш всякакви гласове, несъгласни с НАТО и с Брюксел, да оцветиш студията си в цветовете на Украйна, да говориш от сутрин до вечер срещу Путин и руските шпиони в България и в Европа, да громиш социализма, да се подиграваш с живота на цели поколения – на това ли трябва да му казваме свободна журналистика?

Със самото си присъствие и с невротичното си поведение Мария Цънцарова е ярък представител на ослепялата от пристрастия, от шаблони и клишета ката наречена журналистика.

Много-много отдавна и Цънцарова, и водещите по Нова телевизия, и водещите в БНТ трябваше да попитат кои точно са им господарите и защо генералният им директор се е запънал като Иво Инджев на някогашен мост в БТА, с какво се занимават тези господари и генерални директори такива, откъде са парите им – да ни го съобщят на нас, зрителите, и тогава да ни поведат по пътеките на истината и морала.

Живеем в диво капиталистическо общество, в което не само че няма свобода на словото, а не съществува никаква свобода, освен свободата, която ти дават парите, постовете и връзките.

Мария Цънцарова е партийна журналистка и е нормално партиите, които тя обслужваше, да реват за нея. На тях, разбира се, не им пука за Цънцарова и нейния медиен придружител - боли ги, че са опуснали една капия, от която можеха да ни промиват мозъците всяка сутрин.

Мъчна работа е тая със саможертвата и с журналистиката. Ангелски да са намеренията ти, топнеш ли си пръста в меда, изкуши ли те Дяволът с евродепутатски постове в Брюксел, с политическа кариера и огромни заплати, журналистите стават просто слуги. Слуги на парите, в каквито слуги на парите бавно, но сигурно се превръщаме всички.

И е смешно и жалко, дето се опитваме да се лъжем.

Моя приятелка – известна журналистка, ми разказа, че ходела на гости в къщата на един от най-големите днешни борци за свобода на словото. Тънел в разкош, в джипове и луксове тоя смел и устат защитник на бедните и онеправданите.

Мерси от такива защитници. Мерси от такива истини.

* Николай Милчев е писател и поет. Текстът му е публикуван на личната му страница във Фейсбук