Михаил Околийски: Случаят с Националната детска болница е като "Белене" в здравеопазването

50 години чакаме детска болница. За два месеца няма да я построим, но можем да поставим началото на честни и прозрачни отношения. Общественият съвет трябва да бъде реален коректив, а не параван. Това обясни в предаването "Интервюто" служебният министър на здравеопазването Михаил Околийски по повод проекта за Национална детска болница в София.

"Общественият съвет, това му е ролята. Не само да съществува като параван на някакви тайни министерски намерения или намерения на тази инвестиционна компания, да дава препоръки, най-добрите препоръки, защото там са изключително професионалисти, ангажирани хора и тези препоръки да бъдат чувани. Защото към момента е било само едно напразно говорене, едни надежди, че нещо може да се случи много красиво, а пък тези надежди са били излъгани. Сега ще работиме върху правилника, така че да може да го конституираме този съвет и хората да се върнат с доверие, защото те ми казаха, че няма да се върнат, ако не се чувстват сигурни, че няма да бъдат използвани отново. А отделно от това е много хубаво, една компания такава за детската болница да получава високи заплати, 11 човека работят, ние ще поручиме какво работят всъщност и защо няма бизнес план, защо няма тайм график.

Срокове, непрекъснато се отлагат, това ми звучи малко като "Белене" в здравеопазването, защото някакви хора имат интерес, може би имат интерес да протакат процеса до безкрай.

Попитан какво е заварил в Министерството на здравеопазването и какви са приоритетите му в краткия мандат, доц. Околийски заяви:

"Част от нещата не ме изненадаха, защото вече познавам системата. Това, което ме изненада, беше липсата на чувствителност към програмите в областта на общественото здраве. Има ресурс, има желание в колегите да работят. Трябва просто да им се даде възможност да бъдат креативни и ефективни.“

Министърът коментира и спирането на обществена поръчка за охрана на обекти към ведомството:

"Причината да спрем тази обществена поръчка беше, че не е проведена по най-добрия начин – с пряко договаряне, без достатъчно конкуренция. Това са публични средства и трябва да се харчат по най-отговорния начин.“
По повод обществената поръчка за скрининг на рак на дебелото черво и твърденията за завишени цени, Околийски подчерта:

"Имаме данни, че тези тестове струват по-евтино от постигнатата цена. Това ще бъде разгледано спокойно, професионално и прозрачно. България е на първо място в ЕС по смъртност от сърдечно-съдови заболявания и на трето по онкологични. Скринингът е изключително важен.“

На въпрос дали се подготвят смени на директори на болници, министърът отговори:

"Аз съм приел поста на министър на здравоопазването, не за да имплементирам някакъв списък с уволнения, а по-скоро имам един списък с конкретни цели и задачи, възможни постижения в рамките на този много кратък мандат от около два месеца. Там, където се натъкнеме на проблемно лидерство, когато един директор не прави нужните и за комфорта, и за финансовата дисциплина условия в една болница, може би ще предприемеме мерки, но към този момент не съм планирал с екипа ми никакви смени на директори. Това по-скоро е, това са фалшиви новини, които така тичат пред вятъра, за да предпазят някакви хора. Аз искам да ги уверя, че по никакъв начин не сме политически обвързани. Същото това е хубавото на това служебно правителство, че няма политически квоти, в моя кабинет, с моите брилянтни заместник-министри и шеф на кабинета - нямаме такива обвързаности. Аз самия никога не съм бил член на политическа партия. Имам моите убеждения и така вяра, но това по никакъв начин не ми пречи на работата и това да бъда обективен и да действам единствено базирано на доказателство."
Относно недоволството на младите лекари министърът подчерта, че проблемът не е само финансов:

"Имахме среща с тях. Веднага я направихме. Тук, според мен, не става дума само за пари. Тези млади хора не говорят само за пари. Говорят за професионално развитие, за условия на труд и най-вече за уважение. За емпатия, която липсва от страна на много от ръководителите в тези лечебни заведения. Ще ви дам един пример с "Пирогов". Там има Клиника по педиатрия, която е малка и която е поставена под много голям натиск. Да бъде саботирана по някакъв начин и да приеме една група детски пулмолози от болницата "Иван Митев", която е детската болница. Като затова няма щат, няма бюджет. Такива неща не би трябвало да се правят в крачка. Би трябвало тези млади хора да бъдат спокойни на работното си място, да бъдат уважавани. Те това търсят. Има много хора, които биха се върнали от чужбина, включително мои колеги психиатри. Те не са щастливи там, даже да получават повече пари. Седят немили -недраги, просто защото имат условия на труд. Тук условията в психиатрите са ужасяващи. Затова ние сега се опитваме да наваксваме с ПВУ за психиатричната помощ. Опитваме се да преместиме болницата "Иван Рилски" в София, Курило. Там е под много голям риск този проект. И ако не се случи до 2 седмици един договор, ще загубиме финансирането по Плана за възстановяване и устойчивост, където могат да работят млади хора. Апропо, за младите хора създадени са, не си приписвам чужди възможности, от предното ръководство, възможности за дотиране на труда на млади лекари, специализанти, 2,5 минимални работни заплати и от 36 места са заети само 6. Т.е. не е въпрос на пари, това не са малко пари като възнаграждение, но въпросът е защо младите хора не искат да учат психиатрия, която е една от най-хубавите медицински специалности, най-интересна работа, директна с хора. Така че има много какво да се търси в програмите за обучение, които са остарели, скучни, немодерни. Там имаме идеи как да променим част от тях. Така че това е също свързано с мотивацията на младите лекари да работят, да се реализират и да правят семейства в България."

Доц. Околийски коментира и освобождаването на ръководителя на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“:

"Тези сигнали се подават по процедура и човек трябва да работи и спрямо длъжностната си характеристика. Тази длъжностна характеристика предполага развитие на методите за контрол на болниците, развитие на трансплантациите в България. Те регресират, има непрекъснат регрес. Тази година имаме само няколко трансплантации. Миналата година са около 30, предната година 40. Хората, които имат нужда да им бъде трансплантиран някакъв орган, в България са 873. Много органи отиват към Румъния. Това са въпроси, които трябва да намерят ефективен отговор. Тук няма нищо политическо, пак казвам, защото казах какви са ми аргументите. Така че тези сигнали, когато бъдат подадени и когато се запознаем с тях, ще бъдат решени."