Митов : Властта използва предпазливи формулировки , не смее да посочи Русия за виновник

Коя е тази трета страна, толкова мистериозна и могъща, която може, отвъд знанието на Русия и Украйна, да атакува кораби в Черно море? Мисля, че това би било много притеснително. Това заяви бившият външен министър Даниел Митов по бТВ по повод атаките срещу търговски кораби в Черно море, при които над 20 души са загинали или все още са в неизвестност.

Според него още след първите нападения е имало основания да бъде посочена Русия като отговорна за нестабилността в региона. Митов коментира и реакцията на българските институции, дипломатическите действия след атаките и възможностите за ограничаване на напрежението.

Бившият външен министър разкритикува предпазливите формулировки на представителите на правителството относно произхода на дроновете.

„Министърът на отбраната формулира още по-забавно изречение, което беше: „Очаква се дроновете да са били руски“. Тоест прогнозираш миналото, като отказваш да поемеш отговорност за настоящето“, заяви той.

По думите му още след първите атаки на 6 октомври е съществувала логиката, че дроновете са руски, но тя не е била публично изразена от правителството. Едва след вторите нападения на 13 октомври премиерът Румен Радев заяви, че логиката сочи към Русия.

„Не казвам, че неговата реакция или неговите думи са довели до втората атака, но можеше още първия път тази логика да бъде изразена“, посочи Митов.

Според него е важно ясно да бъде назована страната, която носи отговорност за войната и нестабилността в Черно море. „Кой е отговорен за нестабилността в Черно море? Кой е отговорен за агресията? Кой е отговорен за войната? Ако не го направиш, агресорът не плаща никаква цена“.

Митов посочи, че в заключенията на Европейския съвет Русия е определена като отговорна за агресията и нестабилността в региона.

Според бившия външен министър фактът, че нападенията са извършени в изключителната икономическа зона на България, не трябва да бъде възприеман като успокоение.

Той отбеляза, че европейските лидери са изразили тревога от атаките, докато българските власти първоначално са акцентирали върху обстоятелството, че те не са станали в териториалните води на страната.

„Това, че атаките са се случили в изключителната икономическа зона на България, за Брюксел и за Европейския съвет е притеснително, а за нашето правителство това беше успокоение“, заяви Митов.

Според него подобни нападения трябва да бъдат разглеждани в контекста на цялостната сигурност в Черноморския регион.

Митов коментира и предложението за въвеждане на мораториум върху нападенията срещу търговски кораби в Черно море. Според него подобна идея поставя редица практически въпроси, свързани с контрола и прилагането ѝ. „Как го налагаш този мораториум? Кой следи за прилагането му? Как се понасят санкции, ако някой наруши мораториума?“, попита той.

Бившият външен министър посочи, че в заключенията на Европейския съвет не е включен подобен механизъм, а призив за прекратяване на атаките. По думите му международната общност трябва да използва санкциите и подкрепата за нападнатата страна като инструменти за оказване на натиск.

„За да понесе агресорът последствия, за да плати цена за агресията, затова се налагат санкции. Затова се помага на жертвата“, заяви Митов. Той подчерта, че според заключенията на Европейския съвет военната помощ и гаранциите за сигурност на Украйна са част от усилията за постигане на мир.

Бившият външен министър коментира и решението руският посланик Елеонора Митрофанова да бъде извикана при премиера Радев след атаките. Според Митов по-целесъобразно би било първоначалната реакция да бъде на ниво Министерство на външните работи, за да се запазят възможности за последващи дипломатически действия при евентуална ескалация.

„Ако искаш да запазиш ходове за бъдещи дипломатически действия, викаш посланика на ниво, което ще ти позволи при евентуална ескалация да го извикаш на по-горно ниво“, обясни той. По думите му още след първите нападения руският посланик е можело да бъде извикан от външния министър и да му бъде връчена дипломатическа нота.

„Ако се случи нещо отново, на какво ниво ще я извикат? Трябва вече да я изгонят или да отзоват нашия посланик от Москва, за да свалят нивото на дипломатическото представителство“, посочи Митов. Той уточни, че експулсирането на посланик е крайна дипломатическа мярка, която държавите се стремят да избягват.