Монсеньор Румен Станев пред Lupa.bg: „Църквата трябва да диша с двата си бели дроба” *

Монсеньор Румен Станев е помощен епископ на Софийско-пловдивската епархия в България. Учил е в Рим. Ръкоположен е през 2021 г. и всъщност тогава за първи път Папа Франциск назначава помощен епископ с постоянно седалище в София.

Монсеньор Станев бе в делегацията, която тази година беше в Рим на аудиенция при папа Франциск. Използвахме случая, за да поговорим с духовника за мисията на Светите братя Кирил и Методий, както и за това, което свързва православни и католици в Рим.

- Монсеньор Станев, празникът на славянската писменост обединява ли католици и православни?

- Да, защото когато са живели двамата светци - Св. Св. Кирил и Методий, църквата не е била разделена, тя е била едно. Свети Кирил идва в Рим, за да съчетае възможността да служим, да четем Библията на нашия език и се случва така, че умира в Рим. Тогава папата нарежда просветителят бъде погребан със същите почести, с каквито биха погребали самия него. Св. Методий пък е бил епископ в Моравия.

Може да се каже, че славянската писменост обединява католици и православни и всички славянски народи. Както знаем, по-късно Св. Йоан Павел обявява двамата светци за покровители на Европа, за апостоли, заедно със Св. Бенедикт и други светци в Западна Европа. Светият отец казва много хубави думи – че е много хубаво църквата да диша с двата дроба – Западната и Източната църква. Така че като се замислим, обединява и Западна и Източна Европа, и всички християни. 

- За съжаление, хора от католическата общност в Рим споделят, че много българи дори не знаят, че Кирил е погребан в базиликата „Сан Клементе”, и въобще в Рим? Как си обяснявате този факт?

- Нямам обяснение. Това е личен културен момент, човек да се  поинтересува и да разбере за този значим факт. Освен това на мястото, където е погребан Св. Кирил, има възпоменателни плочи от почти всички славянски народи. Има две плочи, които са от българския народ от 1929 г. и от 70-те, 80-те години, ако не се лъжа, най-голямата направена мозайка.

Преди 25 години, когато учех в Рим, ходехме всяка година на честванията за 24 май. Не знам защо се случва така. Лично за мен е сериозен пропуск да не се знае къде е погребан Св. Кирил. За Св. Методий е по-обяснимо, трудно е да се знае, няма информация за неговия гроб. Предполага се, че е в Моравия, но това не е доказано. За Св. Кирил обаче се знае.

- Многобройна ли е българската католическа общност в Италия? Има ли много наши католици?

- Преди години имахме повече вярващи. Сега, в последните 10-ина години много от тях се прибраха. Нямаме силно изразена общност на едно място. За съжаление сме разпръснати, нямаме и свещеник, който да ги следи. По принцип трудно е и в България, защото нямаме много католически свещеници. Повечето са мисионери.

Голяма част от духовниците ни са италианци, има и много поляци, особено в Южна България. Още по-трудно става да се отдели български свещеник извън страната.

- В Рим наистина паметта на светите братя се пази. Впечатляваща е паметната плоча с надпис как папа Адриан II е осветил славянските книги, донесени от двамата първоучители в Италия. 

- Да, на паметната плоча, на която се съобщава, че в тази базилика папа Адриан II е осветил през 868 г. славянските книги, донесени в Рим от светите братя Константин Кирил и Методий, създатели на славянската писменост, всяка година се поднасят венци.

На това място, на 6 август, по чудотворен начин вали сняг и това е знакът, който е получен, за да бъде построена една от най-старите църкви, посветени на Дева Мария. Затова бяхме там и сега, да поднесем венец на паметната плоча, която възпоменава това събитие. Добър знак тази година беше, че на 24 май и македонците заедно с нас поднесоха венец на паметната плоча.

Това е много хубав знак, защото все се разминавахме, а сега бяхме заедно. Не виждам какво имаме да делим с тях, единствено можем да спечелим, ако бъдем заедно. Но Бог е този, който обединява, докато Дяволът разделя. Така че, тези, които търсят разделението, трябва да знаят, че то сигурност не идва от Бог.

- В този ред на мисли, дали католици и православни, като християни, в крайна сметка ще преодолеят това, което ги разделя?

- Мисля, че в последните години много добре се разбираме с нашите братя – православните християни. Както знаете, предоставена им е църква за православни литургии. От много години има храм в Рим, за да можат да служат своите богослужения. Разбира се, винаги може повече, но има една много добра крачка от двете страни за разбирателство и мисля, че това е един положителен знак.

- Българската църква в Рим в какво състояние е в момента? Отворена ли е за служби?

- Храмът се поддържа добре. Но в момента има проблем в купола и правят ремонт, понеже тя е собственост на Италия, а знаем колко много държат тук на културните паметници.

Предоставена е обаче друга църква за отслужване на литургии, за да се съберат православните, които са в Рим и около града. Отец Иван Иванов, с когото сме в прекрасни отношения, той беше в София в катедралния храм „Св. Йосиф”, се грижи много добре.

- Бихте ли припомнили кога и как на българите бе предоставена църква в Рим? 

- Йоан Павел II даде възможност българите да има собствен храм. Разбира се, той не можеше да подарява храмове, но ни предостави тази изключителна възможност. Така нашите вярващи получиха шанса да се молят по техния си начин, а никой не може да казва на другите кой начин на молитва е по-добрият.

- Папа Франциск, както и Йоан Павел показва благоразположение към България, още повече че дойде и на посещение у нас. Това говорят и думите, които отправя към българите, които успеят да дойдат на аудиенция във Ватикана.

- Наистина, никога не съм вярвал, че двама папи може да дойдат в България, а това се случи в последните 20 години.

 *Изразът "Църквата да диша и с двата си бели дроба"е на папа Йоан Павел II