Моряци от бедстващия танкер край Ахтопол с потресаващ разказ

По време на атаката срещу танкера Kairos, който в момента е клатушкан от силни вълни само на няколкостотин метра от град Ахтопол, на борда му е имало четирима моряци от Бангладеш. Журналист от родната им страна е успял да се свърже с тях по WhatsApp, уточнява "Флагман".

Ето какво са разказали те пред Prothom Alo:

"Изведнъж последва поредица от експлозии. За секунди огънят се разпространи навсякъде. Дори спасителните лодки изгоряха.

Петрол се разля около целия кораб. Нямаше как да разчитаме само на спасителни жилетки и да скачаме в морето, защото жестокият студ щеше да ни убие на място. Бях изгубил всякаква надежда за спасение и се сбогувах един по един с всички колеги".

Така Махфузул Ислам, четвърти механик на петролния танкер Kairos, описва момента на атаката.

Случаят е от 28 ноември, петък. Тогава украинският флот удари два танкера, пресичащи Черно море край турския бряг. Множество авторитетни медии твърдят, че те са част от руския "сенчест флот".

В момента на атаката екипажът на Kairos е бил 25-членен.

Освен Махфузул Ислам, останалите трима бангладешци били Ал Амин, Хабибур Рахман и Азгор Хосейн. Всички те получили първа медицинска помощ и били настанени в хотел в Турция.

Описвайки момента на атаката, инженер Махфузул Ислам разказва още:

"Пътувахме от Египет към руското пристанище Новоросийск с празни танкове, за да натоварим гориво. След като преминахме протока Босфор в петък, навлязохме в Черно море. В 16:46 местно време първата атака удари витлото".

Махфузул Ислам продължава:

"Три съда, приличащи на дронове, се приближаваха към нашия танкер на висока скорост. Преди да разберем какво става, първият удари витлото.

Последва огромна експлозия. Корабът се разтресе силно. Всички бяхме в шок. Двигателят спря моментално.

В тази ситуация капитанът обяви всички незабавно да се преместят на мостика. Излязох от каютата си и се подготвях да се кача нагоре.

Точно 10 минути по-късно вторият дрон удари. Този път атаката попадна в зоната, където се съхранява горивото за работа на кораба. След експлозията пламъците избухнаха още по-силно. По това време танкерът превозваше 1163 тона гориво".

Махфузул Ислам допълва:

"След като достигнахме мостика, мислехме само как да оцелеем, за да ни спасят. Турската брегова охрана беше уведомена. Те казаха, че ще им трябва час, за да стигнат до нас.

Междувременно един търговски кораб свали спасителна лодка и се опита да ни приближи. Но тъй като пламъците продължаваха да се разпространяват върху разлетия петрол около кораба, съдът не успя да дойде до нас. Тогава страхът наистина ни обзе".

Ал Амин, също служил на кораба, казва пред Prothom Alo:

"Докато огънят се разпространяваше, опитахме бързо да спуснем спасителната лодка. По указания на капитана трима от нас се опитвахме да предотвратим достигането на пламъците до лодката.

Но заради силния вятър не успяхме. Лодката пламна и се взриви. Горящи отломки се разхвърчаха навсякъде".

Хабибур Рахман допълва: "Искахме си прошка един от друг. Чувствахме, че няма шанс за оцеляване. Все едно се върнахме от самия праг на смъртта".

Азгор Хосейн:

"Когато започна атаката, бях на палубата. Видях три съда, подобни на моторни лодки, да ни следват. Веднага уведомих капитана. След атаката осъзнахме, че това всъщност са били дронове.

И сега, като си спомня за този момент, настръхвам. Навсякъде имаше огън.

Носехме спасителни жилетки, но не можехме да скочим в морето – заради ужасния студ, а и водата самата гореше. Ако турската брегова охрана не ни беше спасила, нямаше да оцелеем".