Мрачен анализ: Няколко клана владеят България, на власт са червените люспи

България се владее и управлява от различни кланове, които в годините се редуват периодично. Това е постоянно преливане от пусто в празно. Анализ по темата направи лидерът на "България Може" Кузман Илиев, като уточни,че от десетилетия властта у нас се движи между няколко политически кръга и страната няма собствена дългосрочна икономическа и геополитическа цел.

Илиев определя  политическия модел като "битка между няколко клана и фамилии", които според него се стремят да бъдат близо до външния център, "около който гравитира България“.

В единия политически кръг се въртят хора, свързани в различни периоди с БСП, и изброява Антон Кутев, Иво Христов, Петър Витанов, Явор Гечев, Мая Манолова, Слави Василев и Иван Проданов.

Червената следа се вижда в инициативния комитет на Илияна Йотова, където според анализатора присъствието на фигури като Сергей Станишев, Георги Първанов, Румен Петков и Румен Овчаров.

Във втория са либералите - реформатори, свързани с Иван Костов и Иво Прокопиев. Според неговата интерпретация от същото политическо пространство впоследствие са се развили ГЕРБ и Бойко Борисов, преди между отделните му части да започне продължително противоборство.

Илиев обаче припомня, че част от политическите фигури в това пространство са наследници на комунистическата номенклатура.

Ето и някои ключови детайли от политическия анализ:

"Българският политически живот е пълна пародия. Това е постоянно преливане от пусто в празно. Една битка между няколко клана и фамилии, които, в зависимост от историческата конюнктура, гледат да са близо до центъра на орбитата, около която гравитира България. И от “промените” насам – де факто се “редуват” във властта.

Днес обратно на власт е кланът около бившето БСП със своята собствена визия за дефицитите, за дирижизма в икономиката. Познати фигури – Антон Кутев, Иво Христов, Витанов, Явор Гечев, Мая Манолова, Слави Василев, Проданов и други. Това са същите тези хора, които всъщност гравитираха и произлизат от редиците на БСП.

Още по-ясно това се видя и при инициативния комитет на госпожа Йотова, където рамо до рамо бяха господин Станишев, Първанов, Румен Петков, Румен Овчаров и прочие.

Това е единият клан. Другият клан е така нареченият либерално-реформаторски, който е приближеният до няколко солидни фамилии около господин Прокопиев/Иван Костов. Всъщност от тях се излюпиха Борисов и ГЕРБ, но след “еманципацията” им – се заформи противоборство за този “електорат”.

И така вече повече от 15 години. Една голяма част от политическите дейци в това пространство също, разбира се, са преки наследници на партийно-комунистическата номенклатура у нас. Днес обаче са първи русофоби и евроатлантици. Безрезервни фенове на всичко западно и/или антибългарско.

Разбира се, керванът си върви. Българската икономика, българската политика нямат собствена цел и собствена мисия – те следват повелите на силните на деня извън страната ни.

Какво прави “опозицията” на тези процеси? Винаги изниква партия, която запълва нишата на отпора. А електоратът са онези хора, които се чувстват използвани от системата, захвърлени и отхвърлени.

Хора, които не виждат политическо представителство сред казионните играчи. Резонно се появява и някой талантлив демагог, който с размах проваля ли, проваля всички национално отговорни каузи, които тези хора автентично подкрепят – например, “запазване на лева”, (брани борда към еврото, а впоследствие към долара), ваксините, съхраняването на енергетиката ни.

Разбира се, бордът към еврото – това беше една колониална валутна система с два пъти по-висока инфлация дори от самата еврозона за периода на съвместно съществуване!

Спекулациите са това кой бил за “лев или еврото” днес са безпредметни. Това личи ясно по състава на инициативните комитети за отпор срещу антидемократичния начин на налагането на самото евро. С изненада днес забелязвам коментари за моята и на организацията ни позиция по темата.

Самопозиционирал като удобен маргинал, агресивен към всички потенциални националноотговорни партньори, този антисистемен “субект” задължително пропилява всички смислени каузи. И по този начин успява да е удобен на статуквото, от една страна, а от друга – явява се и като отдушник на напрежението сред хората. Едва ли не някой “изговаря” обоснованите страхове на хората. И го играе балансьор, когато му отърва. Мечтана позиция. Златен пръст – но среден.

Проблемът е, че икономически България затъва в спиралата на дълговете, в блатото на тежката регулация и административната тежест. И практически половината от икономиката се иззема от политиката и се преразпределя, докато българската икономика губи конкурентоспособност.

Геополитически ние продължаваме да подкрепяме санкциите към Изтока и към Русия, с което унищожаваме нашата конкурентоспособност. За да се случи т. нар. Зелената сделка се предизвиква унищожаване на нашата енергетика и евтините енергийни ресурси, с което всъщност се минира и възможността за създаване на качествен български капитал, което дългосрочно гони и чуждите инвестиции.

Разбира се, в тази светлина около нас стават пренареждания. Европа се мобилизира за бърза военна мобилност, за военно-стратегически ходове, с които да се изправи срещу Русия и Китай в Украйна. Югоизточният фланг на НАТО е важен, а България е незаобиколим център и стратегически хъб.

Всички лъжесуверенни опити да се успокоят страховете на хората и да се нормализира говоренето към Изтока са само реторически похвати и трикове.

По същество България с бързи крачки върви към резултата, който центърът в Брюксел иска да бъде постигнат, а именно – глобализиране на икономиката, придобиване на пълен контрол върху парите чрез дигиталното евро, бюджетите на държавите членки, загърбване на идеята за икономически съюз в посока на политико-военен съюз.

Европа действително започва да говори предимно за въоръжаване и за лобизъм към военно-промишления комплекс.

Единственият разумен ход в такава ситуация е да се опитаме да подсигурим бъдещето на България, като успешно върнем златните резерви на България, които 60% са във Великобритания. България има 41 тона злато и трябва да трупа целево поне по 5 тона в следващите 4–5 години, за да има подсигуряване на собствената си валута. По модела на Полша, Чехия, Унгария, Франция и Нидерландия. 

България трябва да работи в посока на подсигуряване на собствената си храна и земеделие. И в никакъв случай да не се поддава на диктата на Зелената сделка, която всъщност означава обезлесяване и унищожаване на земеделската земя в полза на огромни ветрогенератори и чужди фирми, които никога не биха си позволили да направят такъв тип мегаинсталации в Германия, да речем.

Ако имаш стабилни пари, обезпечени пари с твърди активи като златото; ако имаш храна и вода, ерго суверенитет върху водните ресурси – то със сигурност ти ще бъдеш много по-готов за всякакви сътресения.

Демокрацията звучи добре на думи, но в реалността по същество не се осъществява, защото старите кланове в България и геополитическите им господари контролират игрището и полето чрез медиите и политическото представителство. Те могат да придобият партии, които се вписват в безумната разделителна реторика на крайно лявото и крайно дясното, на антируското срещу антиевропейското/антиамериканското, казва в заключение Илиев.