На дъното: 37.8% от българите са прочели поне една книга през последната година

Културният разлом на Европа, или къде стои книгата в обществото ни през 2025 г.? Данните от последните проучвания разкриват една тревожна картина на „Европа на две скорости“ – разликата вече не е само икономическа, а дълбоко културна и образователна.

Всъщност какво казват цифрите?

В страните с най-висок стандарт на живот и устойчиво развитие, четенето е масов навик. В Люксембург (75.2%), Дания (72.1%) и Естония (70.7%) над две трети от населението прочита поне една книга годишно. За тези общества знанието не е лукс, а базова ценност.

Реалността в България: една невидима криза

Нашият национален резултат ни поставя на дъното на класацията в Европейския съюз. Едва 37.8% от българите са прочели поне една книга през последната година.

Още по-сериозен е сигналът от националните проучвания на агенция „Тренд“: близо 43% от сънародниците ни признават, че изобщо не отварят книги. Това означава, че в момента групата на „нечетящите“ у нас е по-голяма от тази на „активно четящите“.

Защо това има значение?

Нивото на грамотност и способността за критично мислене, които четенето развива, са пряко свързани със способността на едно общество да създава висока добавена стойност. Когато критичната маса от хора спре да търси нови идеи и познания в литературата, това неминуемо се отразява на качеството на работната сила, на икономическия просперитет и на общото ни бъдеще.

Книгата е най-лесният и достъпен инструмент за промяна. Тя не е просто за забавление – тя е инвестиция в капитала, който никой не може да ни отнеме: нашето знание.

Въпросът, който остава, е следният: може ли една нация да претендира за европейско бъдеще, ако почти половината от нея е в състояние на доброволна интелектуална изолация? Докога ще обвиняваме системата за липсата на критично мислене, ако самите ние сме превърнали четенето в изгубен навик?