На депутати като Лъчо Мозъка, Крумчо Зарков и Жоро Дантелата и Цвета от Кърджали им е много
Като сме си избрали такъв мизерен национален отбор, разбира се, че капитанът му няма да струва 5 стотинки
Абе, знаете ли кой е капитан на националния отбор на България по футбол? Че може да сте пропуснали – казва се Петър Занев – един застаряващ житен бегач с хлабава левачка, който достигна върха на кариерата си в евроколоса Амкар от центъра на уралския болшевизъм – град Перм. Пецата носи лентата, която преди него е красяла левия ръкав на д-р Стефан Божков, Димитър Пенев, Христо Бонев, Джеки Димитров, Христо Стоичков и Стилиян Петров.
Странно, ама никой не се възмущава и не нарича Занев позор за българския футбол, макар че от спортно-техническа и лидерска гледна точка той не е достигнал в кариерата си привилегията дори да изпере на ръка чорапите на гореспоменатите си предшественици. Приемаме Занев за нормален избор, защото днес националният ни отбор е съставен от Иван Горанов, Станислав Работов, Бирко Карагерен, Исмаил Иса Мустафа и Спас Делев. На такива титани кой да им е капитан?
Същата ситуация наблюдаваме и в еманацията на волята на суверена – Народното събрание. Негов председател е една твърде семпла провинциална инженерка от МЕИ-то на име Цвета Караянчева. Всичко от нелепата й прическа като на класна по математика, изтупана за служебен банкет по случай 8 март 1976, до изказа с кратки изречения без сказуемо говори за триумф на посредствеността. Но на нея ли да се сърдим?
Онзи ден Караянчева надрънка някакви партизански глупости на партийно събрание в Лом и веднага беше обявена за вмирисаната риба на българския парламентаризъм, за гнилата ябълка на политическото статукво, за исторически позор за жълтите павета. Последваха десетки сравнения с предшествениците на Цвета на катедрата пред депутатите – Антим I, Петко Каравелов, Захарий Стоянов, та чак до съвременниците ни Благовест Сендов и Йордан Соколов. Все личности с колосален личен и институционален принос за сбъдването на българския национален идеал, за установяването на демократичните принципи по нашите земи, емблеми на народния суверенитет и пионери на термина политическо представителство.
И с какво Цвета е заслужила да я сравняват с тези хора? Заради поста, който заема? Това е все едно да линчуваме Пецата Занев, че не може да спечели „Златната топка“ и да скъса задника на Реал Мадрид и Германия, както е правил преди него Ицо Стоичков. А вместо това не може да хване точка срещу Косово.
Да, ама забравяме, че когато Камата водеше националите, редом до него играеха Краси Балъков, Данчо Лечков и Любо Пенев. Когато Антим I е председателствал Великото народно събрание в Търново, на банките пред него са седели Петко Славейков, Петко Каравелов, Константин Стоилов, Драган Цанков, Климент Търновски и Григор Начович.
Днес за кого бие звънчето на Караянчева? За читателя на конституции и концесии Весо Марешки и групата му аптекарки, за първия мъж на Първата дама Гошо Свиленски, за агент Николай – орбаниста Жоро Дантелата, за Крумчо Зарков, за Десо Чуколов, за изследователя на популационния дебилизъм Иво Христов, за Лъчо Мозъка. И на всички тези кой трябва да им бъде председател според вас? Духът на Левски и Караджата? Самият Иисус?
Като сме си избрали такъв мизерен национален отбор, разбира се, че капитанът му няма да струва 5 стотинки. Не е виновна горката Цвета, че работим с такъв материал. Тя си е тъкмо на мястото.
