На Европа й писна от Орбан и Фицо, бързо ще се разправи с Радев

ПРОФ. ОГНЯН МИНЧЕВ

Радев се опитва да представи своите "резерви" като стилистичен проблем - как трябвало да сме "по-внимателни" докато се водят "разговори за мир", но проблемът не е стилистичен, а съдържателен. Съществува основна, трудно преодолима граница, разделяща интересите на кремълския диктатор от позицията на обединена Европа (тук за краткост и яснота няма да разглеждаме позициите на Белия дом и неговите емисари).

Путин се възползва от нетърпението на Тръмп да започне "големия бизнес" с Русия и се опитва да диктува определен алгоритъм за евнтуално прекратяване на войната с Украйна. За Кремъл спирането на военните действия трябва да се предшества от споразумение за общоевропейска сигурност, което да включва "интересите на РФ". Разбира се, че е крайно нереалистично да се очаква арогантните претенции на Путин за връщане на НАТО "в границите от преди 1997 г." да се реализират на практика. Но подобна абсурдна претенция е "програма максимум", зад която Кремъл се старае да договори неутрализиране на колкото е възможно по-голяма част от Източна Европа, за превръщането й в буфер на руския имперски интерес за завръщане в ролята на "велика сила" - и то точно в Европа. Не за друго - просто никъде другаде вече Москва не може да бъде "велика" - нито в Източна Азия, нито в Близкия изток, нито дори на собствената си територия...

За подобен процес на неутрализиране способства поставянето на "хранени хора" на Кремъл начело на уязвими източно европейски страни - в София, Братислава, дори в Прага... В случай на успешна частична "неутрализация" - Украйна остава като изолиран остров, който ще може по-лесно да бъде притиснат до стената и също така "неутрализиран" от едно споразумение между Москва и Вашингтон. В резултат Европа ще бъде отслабена, вкарана в криза на идентичност и също притисната до стената - както от Москва, така и от Вашингтон. Това е логиката на Кремъл да изисква договаряне на "нова система на сигурност" за Европа - преди да бъдат спрени военните действия. На масата на преговорите се появи дори предложение за съживяване на позабравения комитет Русия - НАТО от една съвсем различна епоха на сътрудничество между Запада и Русия на границата между 20 и 21 век.

Позицията на основните европейски фактори е категорична, че Европа има своя система за сигурност, която се поддържа както от НАТО, така и от останалите форми на институционално партньорство на Стария континент. Тази система за сигурност е изградена в десетилетията след края на Студената война и Европа не е заинтересована от нейната ревизия - поради което изисква договарянето на края на руската агресия към Украйна да предшества всякакви разговори за включване на Москва в каквито и да било формати на колективна сигурност - включително позабравения комитет Русия-НАТО. Европейската логика е категорична - Путин прекратява агресията, завръща се на позициите на международното право, поема отговорност за стореното - и едва тогава може да става дума за каквито и да е инициативи за промяна на европейската система за сигурност с цел включване на Русия към една по-мащабна структура на взаимни гаранции за сигурността.

Радев се опитва на повърхността да приеме европейските приоритети за сигурност - няма къде да ходи, пари чака от Брюксел. Но зад шикалкавенето по преамбюла и с принципно отчуждената си позиция спрямо инициативите на основните европейски столици, Радев обслужва логиката на Путин за "постигане на мир" в Украйна: Европа да се съгласи на ревизия на своята геополитическа позиция в полза на Москва ПРЕДИ Кремъл да предприеме каквито и да е конкретни стъпки за спиране на военните действия и за договарене на края на войната. Излишно е да споменаваме, че тази позиция на шикалкавене и опити да се вкарва в Европа великодържавния имперски интерес през задния - през слугинския вход, е крайно опасна и вредна за българския национален интерес.

Европа вече изразходва своето огромно търпение към подобни слугински опити за обслужване на Москва с казуса Орбан, с казуса Фицо и по всяка вероятност ще се постарае да разреши на принципна основа "казуса Радев". Ще успеем ли ние като национална общност да защитим истинските си национални интереси си в процеса на този неизбежен сблъсък...