На избори като в „Плаза“ – Рачков бичи Радо Шишарката, Деси Радева друса хорце
Страхотна работа на халтураджия №1 на Републиката Димитър Рачков в неделната вечер. Той със завидна лекота тури в джоба си мастити журналисти като Виктор Николаев, Аделина Радева и Антон Хекимян и доказа, че здраво държи ръчички не само върху силиконовите цици на Анита, но и върху пулса на времето и народните чувства. Нямаше по-подходяща поанта за току-що отминалия балотаж на президентските избори от ретро чалга партито на Митко с Кондьо, Радо Шишарката и Илиян Михов – Баровеца, шапка му свалям.
Изборите и попфолкът плахо започнаха да се сближават още в началото на века, като първопроходници бяха Пепа Прашката, която пееше за НДСВ, Гергана – за БСП и Преслава, пристанала за няколко концерта на ДПС. За да стигнем до днес, когато двата обществени феномена направо са се сгърчили заедно в оргазмичен калъп и е трудно да кажеш къде свършват студията с политологически умозрения и къде започват поздравите от диджей Станчо и Тони Джи.
Политиката и чалгата отдавна са неделимо цяло – уж страната ни е направила своя циливизационен избор и твърдо е заявила евроатлантическата си ориентация, но предизборните щабове продължават да цакат стотици хиляди на разгологъзени фолк курветини. До такава степен, че ориенталският ритъм е станал синонимен с обществено-политическия дискурс. Лансирането на чалга културата и на ценностната система на силиконовите мутреси по нищо не се различава от доброволната мисловна маргинализация на политическите субекти.
Чалгата и изборите си приличат по това - държавническият елит и водещите имена от каталога на „Пайнер“ трябва профилактично да се сменят през определен период от време, преди да се превърнат в мързеливи и оядени шафрантии. Докато са млади и амбициозни се раздават за публиката на сцената и на колене зад кулисите в името на големия пробив, но след това бързо стават апатични и прекалено уверени в своята незаменимост. Ако не вярвате, питайте Андреа, Татяна, Бойко Борисов, или Слави Трифонов.
Този обществен паралел не успяха да напипат нито Андрей Райчев, нито Първан Симеонов, нито Гого Лозанов, Нойзи, Харалан Александров, Стойчо Стойчев и останалата кохорта обществени анализатори. Надуши я обаче Димитър Рачков и в изборната нощ ни предложи двучасов хитпарад от икони на лекия жанр, за да изпратим с иронична усмивка безпрецедентния изборен маратон през отиващата си година, лашкал ни между Учиндол и Харвард, Москва и Вашингтон, Граф Игнатиево и Софийския университет.
Сякаш за да потвърди правилния избор на дребничкия комик, по същото време в НДК предизборният щаб на Румен Радев изви кръшно хоро на победата под съпровода на Славка Калчева, водено от президентшата Деси. Тежки маси и още по-тежки мезета като на войнишко изпращане от средата на 70-те години на миналия век ознаменуваха втория мандат на генерала, прецъфтели лелки с ризи от пясъчна коприна кълчеха кълки като на осмомартенски банкет в шивашка фабрика от същия период. Арената също беше подходяща – т. нар. Национален дворец на културата отдавна е отворил вратите си за попфолка и домакинства на годишните награди на телевизия „Планета“. И все пак от изборите по-голяма чалгия няма, няма и да има.
