На политиците ни им липсва култура на общуване с медиите

Политиците трябва да имат много по-добра подготовка как да се държат с медиите, смята проф. Нели Огнянова – председател на Комисията по журналистическа етика към Фондацията „Национален съвет за журналистическа етика“ и професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски", цитирана от БТА.

Не политиците могат да критикуват медиите, а медиите са длъжни да критикуват политиците. Именно така те се превръщат в „четвърта власт“, каза доц. Георги Лозанов – медиен експерт.

Според решение на Конституционния съд от 1996 г. политиците и държавните служители са длъжни да търпят критики и обществено внимание, особено от страна на медиите, обясни адвокат Александър Кашъмов – член на Комисията по журналистическа етика към Фондация „Национален съвет за журналистическа етика“.

На този фон Съветът за електронни медии (СЕМ) излезе с позиция по повод скорошната пресконференция на лидера на партия „Възраждане" Костадин Костадинов, който си позволи да изгони журналисти от няколко медии, тъй като по думите му са финансирани от чужбинапо. От СЕМ призоваха политиците да се придържат към цивилизационните норми на поведение. Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) определи като възмутителен опита на Костадин Костадинов да изгони репортери от пресконференцията и настоя журналистите да са „крайно критични към подобни действия и в никакъв случай да не позволяват на политик да се саморазправя с техни колеги".

Отношенията между политици и журналисти

Политиците имат свобода да говорят, защото все пак има свободата на словото, която притежава всеки, каза адвокат Александър Кашъмов. Той припомни случай от 2000 г. с вече покойния тогавашен министър на правосъдието Теодосий Симеонов. Той беше заявил, че медиите нямат право да го снимат, защото това било негово лично пространство. Оттогава досега е изтекла доста вода, но като че ли културата на политиците не се е променила съществено. Някои от тях продължават да отказват да дават информация или отказват да отговарят на въпроси на определени медии, които не харесват, заяви Кашъмов. 

„Политиците се опитват да дават указания на медиите. Не бива да е така, защото работата на политиците е да вземат решения, а тази на журналистите е да ги отразяват, за да могат хората да направят информиран избор", смята проф. Нели Огнянова. Според нея, когато политиците оказват натиск, медиите трябва да могат да се организират и самозащитят. Друг начин на защита е гражданско общество и граждански контрол.

Важен и въпросът за отношението на медиите към политиците, обясни преподавателят. Според нея журналистите трябва да спазват дистанция от политиците. „Много е трудно да не спазваш дистанция и да останеш безпристрастен. Това включва и специфични ситуации, свързани с материални облаги, които политиците понякога предлагат на журналистите, за да си осигурят благоприятно отразяване. Единият пример за това са европейските средства", посочи проф. Огнянова. По думите ѝ това е голям проблем, който е отразен и в докладите за върховенството на правото. „Там се посочва, че това се прави под формата на бартер – европейски средства срещу благоприятно отразяване. Не може да си в неформални, специални и добри отношения с политиците, те да ти насочват европейски средства извън конкурсите и да се осъществи нужната безпристрастност", каза тя. Друг пример е т.нар. пътуване към делегации - при пътувания на политици в чужбина се канят определени медии, обясни тя. По думите ѝ обаче не става ясно как те са били избрани - дали заради качествената журналистика, която правят, или заради обхвата на аудиторията им, или има нещо друго. По този начин остават съмнения, че това отново се дължи на благоприятното отразяване, добави преподавателят.

В много решения на Европейския съд по правата на човека се посочва, че е естествено медиите да бъдат критични, да следят отблизо особено политическите лица, които пък от своя страна са длъжни да търпят това внимание и да бъдат открити, защото са се изложили доброволно на близко наблюдение от страна на обществото и на медиите, посочи Кашъмов. Затова не мога да разбера защо продължава да има политици у нас, които не разбират това, които искат да диктуват и едва ли не да дават уроци на медиите как да си вършат работата, коментира той.

По времето на комунизма имаше Централен комитет на партията, който ръководеше всичко, включително и медиите, припомни доц. Георги Лозанов. Според него политиците така и не са повярвали, че има сфера, като медийната, която не е в тяхната власт. „Когато ставаш министър-председател, министър, депутат не е в твоята власт да казваш какво да има в медиите, но това не може да им влезе в главата. Особено политици, които като мислене са близки до съветския режим и този на Владимир Путин", допълни доц. Лозанов.

Има ли журналистическа гилдия в България?

Преди имаше много повече граждански организации, които бяха медийни. Но когато влязохме в Европейския съюз (ЕС), като че ли решиха, че са си свършили работата и до голяма степен отпаднаха, каза доц. Лозанов. Според него по отношение на политиците медиите трябва да упражняват критически надзор, а по отношение на медиите – гражданското общество.

„Нашето гражданско общество, не само по отношение на медиите, не успява да свърши тази работа. Започва едно демонизиране на гражданското общество и неговите организации. Това обикновено е под епитета  "грантаджии". Дали ти имаш действително някакво финансиране или си просто гражданска организация, която се занимава с изследователска дейност или форма на контрол на различни публични дейности, което е функцията на гражданското общество – няма значение. С това "грантаджии" хората се подтикват, настървяват се да са срещу гражданското общество. И се получи една много силна атака срещу либералната демокрация и гражданското общество. Това е част от проруската пропаганда. Колкото и тя да не може да нанесе големи щети на общественото мнение и съзнание, това се видя и на изборите, в отделни аспекти действително блокира много демократични механизми", обясни доц. Георги Лозанов.

Нереалистично е да искаме обединение на журналистическата гилдия при толкова големи разломи в обществото, смята проф. Нели Огнянова. Проява на това беше и появата преди години на второ обединение на доставчиците на медийни услуги, втори медиен съюз, който се отдели от единствения съществуващ тогава. Това показа, че несъвместимостта между различни медии и журналистите, които работят в тях, и издателите е доста силна, коментира тя. Трябва много фокусирано усилие, за да бъде преодоляна. Засега не съм оптимист, но виждам, че последните събития по време на предизборната кампания отново връщат в дневния ред темата за необходимите общи усилия, за да може поне елементарно ниво на качествена журналистика да бъде постигнато и у нас, допълни преподавателят.

Ние сме били свидетели на обединяване на журналисти в общ интерес, каза Александър Кашъмов. Той припомни, че през 2004 г. четирима журналисти от различни медии са се обединили, за да водят съдебно дело за достъп до заседанията на Висшия съдебен съвет. Благодарение на това дело тези заседания се отвориха и до ден днешен могат да се наблюдават, каза той. Според него обаче подобни случаи са изолирани.

„Когато журналистите работят като гилдия, те получават и истинска защита на правата си. Ако ние нямаме добре работещи медии и журналисти – обществото остава сляпо. Неслучайно Европейският съд по правата на човека е нарекъл журналистите и медиите „куче пазач на демокрацията", посочи адвокатът. „Аз обаче по-често наблюдавам случаи, в които медиите взаимно се нападат. Въпреки че в етичния кодекс на българските медии има една цяла глава, четвърта, която е посветена на отношенията между медиите. Изискването е те да бъдат колегиални и да има взаимно уважение. Има какво да се желае и за културата на медиите. Ако тази гилдия беше по-сплотена, по-единна в такива случаи, когато тя е атакувана от отделни политици, мисля, че и политиците не биха си позволили определени неща", каза още той.

Как медиите могат да променят отношението на политическата класа към тях?

Самата професия трябва да стигне до самосъзнанието, че трябва да спазва дистанция от политическата класа, обясни проф. Нели Огнянова. Според нея когато се въведе състезателен и прозрачен начин на разпределяне на европейски средства и държавна реклама, отношенията между политици и медии ще станат малко по-добри. Тя посочи, че темата за държавната реклама е засегната в Европейския законодателен акт за свободата на медиите, който Европейската комисия представи през септември. "Той предвижда занапред достъпът до публичен ресурс да се предоставя по недискриминационен начин и да се установят общи изисквания за прозрачност, обективност, пропорционалност и недискриминация при разпределянето на държавната реклама и на държавни ресурси на доставчиците на медийни услуги, включително публикуване на информация относно бенефициерите на държавни разходи за реклама и на сумите, които са отразени", обясни проф. Огнянова. По думите ѝ обаче  само промененото законодателство няма да е достатъчно и трябва да участва и журналистическата гилдия.

Въпросът е кога в България ще има същинска либерална демокрация, смята доц. Лозанов. „Създаването на либерална демокрация не се оказа много по силите на политическите елити. Медиите ще станат по-добри, когато се появи този политически елит, който наистина да създаде либерална демокрация, защото медиите могат да упражняват своята функция и да пазят независимостта си само в либералната демокрация“, допълни той.

Българските медии до голяма степен отговарят на определението за „четвърта власт", смята Александър Кашъмов. „Много важни разкрития за нередности във властта, за злоупотреби и корупция, бяха извадени от достойни разследващи журналисти. У нас работят журналисти от много висока класа, но не работят в една спокойна среда, не могат да разчитат на сериозна защита, гилдии или сплотеност. Това прави работата на журналистите по-трудна“, посочи той. Според него българската разследваща журналистика може да се похвали, защото за последните 15 години има по-сериозни резултати в разследванията, отколкото българската прокуратура.