Над 38% от избирателите са гласували с преференция

От възможността да гласуват с преференция са се възползвали 820 983 избиратели - 38.03%, на парламентарните избори на 2 април. Това е с около 2% повече от използваните на изборите през октомври миналата година преференции – тогава те бяха 35.9%.

Това показват анализираните данни на Института за развитие на публичната среда на база окончателните резултати, публикувани от Централната избирателна комисия.

На 2-и април се състояха петите парламентарни избори в последните две години. Шест формации – ГЕРБ-СДС, Продължаваме Промяната – Демократична България, ДПС, Възраждане, БСП за България и Има такъв народ, излъчиха представители в новия парламент.

Как работи преференцията?

Съгласно Изборния кодекс на парламентарни избори гласуващите в страната могат да посочат не само формацията, която подкрепят, но и конкретен кандидат от нейната листа. Това става чрез т. нар. предпочитание или преференция.

Важно допълнение е, че гласовете, подадени за дадена партия или коалиция без маркирана преференция, се броят за водача на листата. Това са т.нар. „служебни” преференции.

По този начин за размествания в партийните листи, е необходимо броят на подадените преференции за даден кандидат да е не по-малък от 7 на сто от всички гласове, получени от формацията в съответния изборен район (ИР). Прагът за изместване на водача в листата обаче реално е много по-висок, поради наличието на „служебните” преференции.

Колко избиратели гласуваха с преференция?

Данните на ЦИК показват, че формациите, влезли в парламента, са получили общо 2 158 624 гласа от всички секции на територията в страната. От възможността да гласуват с преференция са се възползвали 820 983 техни избиратели или 38.03%. Това е с около 2% повече от използваните на изборите през октомври миналата година преференции – тогава те бяха 35.9 %.

На изминалите парламентарни избори в най-голяма степен от възможността да пренареждат листите са се възползвали гласуващите за ГЕРБ-СДС. Почти половината от тях (48.98%) са изразили предпочитание за конкретни кандидати в листите на коалицията. В последните години първото място редовно се заемаше от симпатизантите на Демократична България. След обединението с Продължаваме Промяната обаче, гласуващите за коалицията и с преференция за конкретен кандидат стават 38.71 %, посочват от Института.

В най-голяма степен преференциалното гласуване е използвано в район Благоевград – 56.56% от избирателите на шестте партии, влизащи в 49-ото Народно събрание, са се възползвали от преференцията. Следват Враца – 47.88% и Варна – 47.14% (където третата в листата на ГЕРБ-СДС Славена Точева събра повече от 10 хил. преференции).

Най-рядко преференцията е използвана от избирателите в районите Кърджали – 9.2%, Силистра – 25%, Търговище – 26.9% и Разград – 29.7%. И докато в Кърджали спрямо миналите избори, употребилите преференция намаляват, в останалите три района има увеличение спрямо октомври 2022 г. Но традиционно това са и четирите области, в които гласуващите в най-голяма степен харесват подредбата, предложена от партийните централи. И на тези избори в тези райони победител е ДПС. А избирателите на Движението пък в най-малка степен използват преференцията от нейното въвеждане досега.

До колко размествания доведе преференцията?

Бариерата от 7% беше премината от 112 кандидати на партиите и коалициите, които получиха представителство в НС. В този брой не са включени водачите на листи в отделните райони.

Най-много кандидати, преминали 7-те процента, има в листите на коалиция ГЕРБ-СДС – 43. Това е с 9 повече в сравнение с изборите от миналата година. Следва коалицията Продължаваме Промяната – Демократична България с 22, ДПС и БСП с по 21 човека. Партия Възраждане има едва 1 кандидат, който е събрал 7% или повече преференциални гласове. В Има такъв народ пък има 4-ма такива кандидати.

Листата на ГЕРБ-СДС в район Благоевград е тази, в която партийната дисциплина е сработила в най-малка степен. Там общо 5 от кандидатите преминават бариерата от 7% от гласовете. А преференциално за ГЕРБ-СДС са гласували 78.17% от нейните симпатизанти в района. Това е район, в който обичайно голям преференциален вот получава поставяният на последно място в партийната листа Стефан Апостолов. На изборите преди 2 години (4 април 2021 г.) той дори успя да измести водача на листата.

На тези избори в нито един район няма изместване на водачи на партийните листи, което ясно показва как „служебните” преференции изпълняват ролята си в защита на партийните лидери и фаворити на политическите формации. И тази защита в листите често е и двойна, тъй като водачите имат възможност да са начело на листите в два избирателни района. Това, за съжаление, предизвестено превръща преференциалното гласуване в състезание за второ място.

Може ли да се повиши ролята на преференцията?

Преференциалното гласуване осигурява мажоритарния елемент в българската изборна система. Преференцията позволява на гражданите да избират конкретен кандидат от партийните листи. Въпреки това в последните две години, политическите партии по-скоро не използваха тезата за преференцията в дебатите за промени на изборните правила.

Те изразяваха загриженост за намаляващата избирателна активност, но говоренето им по темата не включваше използването на преференцията като инструмент за повишаване участието на гражданите в изборите и в политическия процес като цяло.

Същевременно ИРПС направи редица предложения за повишаване на този мажоритарен елемент през годините. Някои от тях бяха свързани с намаляване на прага, необходим за пренареждане на партийните листи – от 7% на 5%; отпадане на т.нар. “служебни” преференции за първия кандидат; премахване на възможността за кандидати, избрани с преференция, да се отказват от местата си в Народното събрание (каквито случаи сме наблюдавали в предишни години).

Те са насочени към мотивиране на кандидатите за провеждане на активна кампания по места и ангажиране с проблемите на избирателите, както и за създаването на реална възможност за гласоподавателите за излъчват хора, които са познавани и уважавани сред техните общности.