Надхитриха COVID-19: Учител и фалирал милионер живеят като Робинзон

Мауро Моранди и Дейвид Глешийн са се заселили на самотни острови и сега са единствените на света, които не се боят от заразата.

Изолацията, наложена като мярка срещу Covid-19, е едно от най-сериозните изпитания за модерния човек, свикнал да е заобиколен от тълпи себеподобни. Има обаче хора, за които изолацията е личен избор. Изумителното е, че тези съвременни робинзоновци се чувстват щастливи в собствената си компания. Може би защото са сами, но пък обитават истински кътчета от рая. Или просто рая всеки трябва да открие в самия себе си. 

Мауро Моранди е единственият италианец, който  не се страхува от коронавируса. От 31 години той живее в доброволна изолация на най-безопасното място на света - живописния остров Будели край бреговете на Сардиния. Според легендите Будели е парче от земята на митичната Атлантида, погълната от океана, пише "Марица".

Попаднал тук случайно. След като обиколил цяла Европа, решил да замине за Полинезия, ала кристалните води и залезът на Будели го омагьосали. Така бившият учител поел мисията да е пазач на острова.

Сега, вече на 81 години, Мауро продължава да е единственият жител на Будели.

С право го наричат Италианския Робинзон Крузо. Мауро спи в стара каменна колиба. Обожава да се разхожда по скалите. На закуска си говори с птиците, които прелитат из кухнята му през отворените прозорци.

Мауро е наясно с новините за вируса, но е убеден, че е в безопасност. Телефонът е единствената му връзка със света отвъд Будели. Често снима плажовете, дивите животни и публикува снимките в Instagram, където има много последователи.

Има всичко необходимо - течаща вода и малка печка за отопление. 

"Разбрах, че най-красивото, опасно, приключенско и приятно пътуване от всички е пътуването вътре в себе си", казва Моранди. Убеден е, че всеки може да намери подобно кътче, където да се усамоти, макар за дни.

Още по-любопитна е съдбата на Дейвид Глешийн. Бившият милионер живее от 30 години на самотен остров до Австралия.

Мести се там през май 1997 г., след като десет години по-рано губи всичко по време на колапса на финансовите пазари.

Днес бившият имотен магнат с бизнес и в добива на злато живее сам със своето куче Поли в дървена къщичка край плажа.

Към 1987 г. Глешийн има инвестирани над 28 млн. долара в имоти край пристанището на Сидни, както и вложения на борсата. Но само по време на Черния вторник от 19 октомври 1987 г. той се сбогува със 7.25 млн. долара, след като индексът Dow Jones губи рекордните до този момент 508 пункта само за един ден.

Последвалият спад го води към фалит. Напуска го жена му, с която се развежда през 1991 г.

Заселва се на безлюдния остров Ресторейшън с новата си приятелка, но тя бързо решава, че този отшелнически живот не е за нея, и го оставя сам.

Храната на Глешийн днес е съставена основно от раци, риба и скариди, които успява да улови. Веднъж в годината пътува до най-близкото градче, за да си купи олио, ориз и шоколадови десертчета Mars.

Отшелникът се радва на отлично здраве - само веднъж за тези години ползва услугите на болница, тъй като е ухапан от отровен паяк.

Тук има змии, паяци и крокодили, ала мястото е по-безопасно от днешния свят, казва Дейвид.

Любимото му занимание е сам да си приготвя бира.

Самият Дейвид от импровизирани материали си построил къща, в която живее от много години. Инсталирал и соларни панели, така че у дома има електричество.

Понякога на острова идват пътешественици и рибари, които Дейвид гощава с това, което сам е отгледал или уловил. Не би заменил с нищо хармонията на самотния живот.

Ако Мауро и Дейвид са ви вдъхновили, а работата ви е под въпрос заради коронавируса, може да се възползвате от любопитна обява за работа в интернет  - търсят се двама души,  които да полагат грижи за романтичния остров Грейт Бласкет край бреговете на Ирландия.

Едно от основните изисквания са базови умения по оцеляване, както и желание за живот без електричество, защото такова на острова няма. Липсва и топла вода.

Светлината и топлината идват от свещи и печки. Двамата избрани кандидати ще се грижат за единственото малко кафене на острова и за единственото място за настаняване - три селски къщи, в които могат да спят максимум седем души.