Най-добрите леви бекове в историята на футбола (част II)

През последните няколко десетилетия нито една позиция не е претърпяла такава промяна в тактическите нововъведения във футбола, както тази на защитника.

Ролята, която някога беше толкова проста, колкото и името й, сега кара играчите да влияят на играта по-напред от всякога.

В наши дни левите защитници често не са отляво или отзад. Ролята на обърнатия халф-бек придаде допълнителен блясък на позицията, която никога не е била съвсем бляскава.

С течение на годините централните защитници бяха изтласкани в широчина, а левите крила бяха принудени да се включат в третата част на отбраната, за да запълнят празнотата, която редовно съществува в тази част на терена.

7. Марсело

Клубове, за които е играл: Флуминензе, Реал Мадрид, Олимпиакос

От дебюта си през 2005 г. Марсело е олицетворение на модерния халф-бек. Въпреки леките си недостатъци в защита, той притежава творчески арсенал, който го нарежда сред най-изкусните техничари в историята на футбола.

Марсело е "мародер" в полето на Реал Мадрид с докосване и нисък център на тежестта, който никога не изглежда неуместен в предните зони.

Повече от 150 гола в кариерата му, изпълнена с трофеи, подкрепят всяко твърдение за способностите на Марсело.

Помощник на Кристиано Роналдо, решаващата роля на бразилеца в многобройните доминантни итерации на "лос бланкос" му спечели редовно място в световните единайсеторки, а той все още продължава да рита във Флуминензе.

6. Роберто Карлош

Клубове, за които е играл: Униао Сао Жоао Ешпорте клуб, Палмейрас, Интер Милано, Реал Мадрид, Фенербахче, Коринтианс, Анжи Махачкала, Одиша

Преди Марсело е бил Роберто Карлош. Футболист с плашеща скорост и "чукообразен" ляв крак, бразилецът се чувстваше като играч, създаден във видеоигра.

Колекцията от касети, показващи уменията му при изпълнение на свободни удари, с които е известен, включително прочутия му "бананов удар" от 40 метра срещу Франция през 1997 г., не дава представа колко завършен играч беше той.

Кариера, богата на трофеи за различни клубове и страната му Бразилия, както и дълголетие, с което може да се похвали, само Кафу (142) и Дани Алвеш (126) са записали повече мачове за "селесао" от Карлош (125).

Карлош може би е успял да пренесе играта си в съвременността така добре, както всеки друг ляв бек от миналите години.

5. Рууд Крол

Клубове, за които е играл: Аякс, Ванкувър Уайткепс, Наполи, Кан

Рууд Крол е един от първите продукти на иновациите в нидерландския футбол. Играч, който можеше да запълни умело всяко място, легендата на Аякс излъчваше увереност и спокойствие със и без топка.

Една от звездите на амстердамския клуб, който през 70-те години на миналия век властва на континента, Крол печели три поредни европейски купи.

Той е смятан за човек, който олицетворява нидерландския футбол по-добре от всички останали. В международен план Крол играе 83 пъти за "лалетата", включително на финалите на Световната купа през 1974-а и 1978 г., като е капитан на страната си в последния мач срещу Аржентина, когато за малко не успява да спечели неуловимата световна титла.

4. Нилтон Сантос

Клуб, за който е играл: Ботафого

Малко играчи въплъщават футболния идеал така, както Нилтон Сантос. Влязъл в историята като типичен атакуващ халф, обожаваният от всички бразилец щеше да бъде вплетен в богатия гоблен на спорта, дори и да не беше изиграл решаваща роля за два триумфа за Световната купа.

Един от първите защитници, на които е позволено да се изстрелват напред, след като през 50-те години на миналия век е измислена формацията 4-2-4, Сантос притежава техническия блясък да се възползва от тази свобода.

"Топката никога не ме е удряла в подбедрицата, никога не ме е предавала, разказваше той с мъка. - Ако беше моя любовница, тя беше любовницата, която най-много ми харесваше".

3. Джачинто Факети

Клуб, за който е играл: Интер Милано

Що се отнася до стилните защитници, Джачинто Факети е смятан за тяхно олицетворение. Косата му беше сресана назад, ризата му беше прибрана и той почти не се потеше, докато се движеше по терена, а също така се отдръпваше от него.

Единствен в клуба, който има 476 участия за Интер Милано, Факети често е споменаван като играч, изпреварил времето си и запомнен за десетилетия напред.

В чест на Факети Интер пенсионира фланелката си с №3.
Освен че е ключова фигура в отбора на Италия, спечелил европейското първенство през 1968 г., основан на защитния стил "катеначо", той е вторият в класацията за "Златната топка" през 1965 г. след великият Еузебио.

2. Паул Брайтнер

Клубове, за които е играл: Байерн Мюнхен, Реал Мадрид, Айнтрахт Брауншвайг

Друг подгласник за "Златната топка", Паул Брайтнер е смятан за революционер на терена и извън него и една от най-незабележимите звезди в западногерманския отбор, който доминира в международния футбол в началото на 70-те години.

Герд Мюлер и Франц Бекенбауер са признати за двама от най-великите играчи на своето поколение, а Брайтнер беше до тях.

Ерудиран играч, играещ като опорен халф или понякога в средата на терена, Брайтнер достига своя връх в началото на кариерата си в Байерн Мюнхен, а след това в Реал Мадрид, където е на върха на класата.

Редовен участник в световните единайсеторки, а през 1981-а е избран за футболист на годината в Германия.

1. Паоло Малдини

Клубове, за които е играл: Милан

Що се отнася до факторите на класацията, има само един ясен победител. Паоло Малдини е смятан не само за най-добрия ляв бек на всички времена, но и за знаменосец на защитниците като цяло.

Блестящият списък с отличия на италианеца го поставя сред най-награждаваните играчи в красивата игра.

Кариерата на Малдини, който е образец на постоянство, продължава забележителните 25 години, което го прави носител на множество рекорди и най-добрият ляв бек в историята на футбола.

Да бъдеш сред най-великите играчи, раждани някога в Италия, е постижение само по себе си, като се има предвид изобилието от таланти, които страната е създала.