Народният театър горял като „Нотр Дам”

Една от най-емблематичните исторически сгради у нас – тази на Народния театър, също е претърпяла страховит пожар в миналото, подобно на прочутата парижка катедрала „Нотр Дам”. През февруари 1923-а година храмът на изкуството в София буквално е изпепелен от огъня. Знае се, че двама са загинали, а десет са били ранени.  

Всичко тръгва от газениче, което осветява сцената. По време на представлението „Михаел мишкоед” в събота вечер, зрителите са вперили очи в актьорите и не подозират ужаса, който ще изпитат само след броени минути. Отстрани на сцената осветлението е със свещи и газеничета. По средата на петото действие, течението люшва пламъка към завесата и тя пламва. Докато служител от театъра се опитва да дръпне пердето, огънят лумва към проспектите и те пламват с пълна сила. Започват да спускат желязната завеса, но тя не успява да се смъкне докрай и пламъците нахлуват в салона и обхващат първите редове. Настава страхотна суматоха – хората скачат от местата си и хукват към изходите, но те се оказват затворени.

Стражарите, които охраняват театъра са получили заповед ако се случи инцидент, да затварят вратите и след като решават, че има атентат, затварят входове и изходи. Тогава публиката  търси други изходи — през прозорците и терасите на театъра, описва истерията блогът „Стара София”.

„Най-лошо е било положението на публиката от втория ранг. Тя излиза на терасата за пушене и оттам некои почват да скачат. Картината е ужасна: деца, жени, мъже се надпреварят да се спасят. Отвред се носят сърцераздирателни писъци. Пламъците са обхванали вече целия театр. Контузените и с обгорели лица са много, Почна се веднага спасителната работа, в която похвално участие взе само гражданството.”, отразява ужасното събитие вестник „Пряпорец”.  В залата пристига и царят.

От сцената пожара се разраства към задната част на театъра, където са канцелариите, гардеробите и склада с декорите и реквизитите. Всичко в сградата е лесно запаляемо - чам, мрежи, мукава, при това напоени с безир и блажни бои. Само за половин час цялата сграда е в пламъци. Артисти и граждани се включват да спасяват каквото може. Царят се промъква сред пламъците и дава нареждания за спасителните работи.

Пожарната команда обаче, пристига с половин час закъснение – само с една помпа и без вода. Минават цели 20 мин., за да се сглоби и прикачи на третия етаж късата стълба. „Стълби за спасение, по нареждане на царя, който веднага се яви на пожара, се донесоха от Двореца, също дюшеци, а маркучи граждани са ходили да вземат от Борисовата градина. За лошата организация на пожарната команда доказателство са и българските псувни на министр Омарчевски.”, пише тогавашната преса.

Към 8 вечерта всеки софиянец повтаря само едно: „Народния театр изгоря!". Чудовищният пожар продължава, той се вижда от всяка точка на града. Улиците са задръстени с народ, хората плачат, като гледат как пламъците унищожават единственият народен храм на изкуството.  

Когато след 2 в полунощ пожарът е овладян, вътре сградата е цялата почерняла и всичко е в развалини. Стопена е дори железната завеса. Загубите от пожара са за над 40 милиона.

Сградата на Народния театър е реконструирана през 1924 – 1928 г. по проект на немския архитект Мартин Дюлфер и на българския строителен инженер, завършил в Мюнхен, Кирил Чапаров. Освен изграждането на новата железобетонна конструкция, от Германия е доставена сценична механизация, произведена от „Круп“ и „МАН“, каквато имат само най-добрите театри в европейските метрополии.

Народният театър претърпява и още едно бедствие – когато по време на бомбардировките над София през Втората световна война е разрушено Южното крило на театъра. Зданието е възстановено след войната и от 1945 г. храмът на изкуството отново отваря вратите си за публиката.

Снимки - блог "Стара София"