Не ме интересува къде е пантерата, а кой селски късопишковец я изпусна

Дреме ми къде се крие прочутата шуменска представителка на семейство ръмжащи котки, която вече втора седмица е по-издирвана от Пепи Еврото, прокурорското леке от Перник и Ружа Игнатова, взети заедно. Много повече ме вълнува зад коя висока ограда се крие селският бизнесмен, вероятно от новата порода „зърнар“ или „пътищар“, който я е отглеждал в имението си за компенсация на миниатюрната си пишка и отсъствието на мозъчна дейност.

Едно време беше съвсем простично – БМВ седмица или Мерцедес 124 купе с кожени седалки, фолкпевица за ебане и ланец с теглото на доносено новородено. Това бяха напълно достатъчни символи на социалния статус на българския модерен предприемач. Да изпратиш малоумното си отроче да учи в Сорбоната или лондонския Сити Юнивърсити е бонус, ама не е задължително.

В далечната 1995 г., малко след убийството на брат си Васил, наследникът му на върха на империята ВИС Георги Илиев произнесе емблематичната фраза: „Бяхме борци, вече сме бизнесмени.“ Натрупаните огромни количества пари от рекет, проституция, контрабанда и всички останали незаконни дейности трябваше да се легализират или изнесат в чужбина и силовите групировки си създадоха финансови институции.

Срещу съответното заплащане бившите спортисти, сега бизнесмени, използваха бившата номенклатура и хитрите ченгета от ДС със силни позиции във финансовата сфера, за да извършат прането на огромните суми и да ги инвестриат задгранично. Успоредно с този процес вървеше и безконтролното раздаване на кредити на свои, вътрешни хора от държавните и частни банки.

Така неусетно преминахме през периода на първоначалното натрупване на капитала и сред нас вече са второ и трето поколение аристократи. Те вече не ходят на участия на Галена и Кати да им мятат 50-ачки, а после да дебнат да ги опънат в гримьорната. Наследниците им слушат скандалните метафори на Иво Димчев, показват билети по 200 кинта за постановките на Джон Малкович и вместо пищови и бухалки имат в задния си джоб дипломи. Но си остават същите комплексирани селяндури.

Те могат да ви говорят за корпоративно мислене и инвестиции в криптовалути, за развитие на високотехнологичния сектор и за портфолио за недвижими имоти, но точно след две уискита маските падат. Ще ги видите разгащени и с голи космати гърди върху масата да се гърчат в ориенталски кючек, забравили тънкото лустро на университетското образование и лидерските форуми. Те са същите цървули като бащите и курви като майките си и е въпрос на време умственият кич да избие в реални действия.

Като например да си помислиш, че си Пабло Ескобар с неговите хипопотами или поне Джордж Клуни с петнистия му глиган – домашен любимец. Сигурен съм, че който и да е гордият собственик на избягалата пантера, той ще отговаря на всички черти по учебник на родния честен частник. Тъп и нагъл, с огромно самочувствие и убеденост в своята правота и безнаказаност, пощипващ сервитрьорките си и винаги готов с плик кеш при посещение от РЗИ.

Такива галоши има и в Шумен, и в София, и в Разград, и в Момчилград, и в Бургас, и във Враца. И не са виновни те, че отглеждат хищни котки, а ние, че отгледахме тях. И продължаваме четвърто десетилетие да им пзоволяваме да си вирят късите пишлета и да се смятат за избрани от Господ, Ленин, Любен Беров и Румен Спецов.