Не уволнявайте просто Наско! Извикайте Вежди да го набие
Преходът от политическото поколение на закъснелите комсомолци Деница Сачева, Томислав Дончев и Тома Биков към безглутеновите градски хипстъри Кирил Петков, Атанас Атанасов и Лена Бориславова е уникално предизвикателство за българското общество. Никой обаче не е казал, че той трябва да се извърши ненасилствено. В кабинета, още овонян на евтиния тютюн и ерзац водка на Вежди Рашидов и Боил Банов, днес имаме личност от нов тип, предавител на артистичния синтез и... синтетичните вещества. Не е ли дошъл моментът да съберем на едно място двете генерации?
Историческата приемственост в общественото развитие е основен въпрос в ерата на глобализацията и може да бъде проследена още до съчиненията на екзистенциалиста-антисемит Мартин Хайдегер. Немският философ пише за „особени точки на исторически избор“, които определят съдбата на различните клонове от публичния сектор. Мисля, че замечтаното тревоманско клипче на министър ПростоНаско е точно такъв миг в развитието на родната култура.
Ей, не случиха министрите ни на култура, ама и културата не може и не може да случи на министри. От чалмосаната правешка принцеса Людмила, през баба Елка Константинова, да е жива и здрава, автора на царствени химни Божидар Абрашев, полуграмотния Стефан Данаилов, та до хвърляча на вмирисани риби Велислав Минеков, всичко ни водеше към фаталния петък с веещия се в следобедния бриз перчем на Атанас Атанасов.
А колко лесно можеше всичко това да се избегне, ако имаше здрава доза приемственост на поколенията. Вместо гилдията и ущипаните културтрегери да пищят за уволнение и линч на министър Наско гол във фонтана на Народния театър, трябваше просто да извикаме Вежди Рашидов, за да го понабие и да осигури по този начин институционалното унаследяване.
И видният скулптор обича да раздава крошета с татуираните си с котвички ръчища, и Атанасов, като го гледам, няма нищо против някой да го подхване малко по-грубичко. По този начин чрез директен контакт, вместо чрез чиновническа полупропускливост, щеше да се извърши обмен на идеи и практики, безценен не само за министерството на културата, а за цялата ни политическа класа.
Когато недораслият ти син се прибере напушен, не предприемаш срещу него административно преследване, а или го започваш с каиша, или викаш някой по-старши член на родословието с по-гъсти мустаци, да му набие малко здрав български (или българо-турски, все тая) здрав разум. Намираме се в ситуация, която не е за изпускане. Ако навремето Емма Москова беше праснала една чантичка в главата на Нина Чилова, нямаше да стават обърквания между Панчо Владигеров и Златю Бояджиев.
Неумението да се възприемат културата и наследствата като ресурс, който изисква управление, както и приемствените политики като управленчески инструмент, има отзвук не само в кулоарите на ресорното министерство, а и в икономическата, социалната и политическата сфера, или другояче казано - отразяват се върху начина ни на живот. Да изкореним тази порочна практика със здравата десница на Веждичката!
