НЕ ВЯРВАМ В ХРИСТИЯНСКОТО СЕМЕЙСТВО…

Вярвам в християнството и вярвам в семейството, но не и в двете заедно. Защото ценностите на християнството не биха могли да издържат на лицемерието и навика, на заблудите и прекомерното старание да имитираме холивудски модели на щастливо семейство с пълен хладилник и ипотеки.

Не вярвам в семейство, в което хората нямат какво да си кажат а и няма какво да кажат на децата си. Не вярвам в семейство, в което интернет възпитава децата а родителите спорят една или две каци кисело зеле да се сложи и колко връзки праз да сложат на балкона . Не вярвам в семейството, когато баби и лели с непотвърдени качества и ценз управляват живота на млади и перспективни внуци и племеници. Втриса ме от задължителните коледни и великденски мурафети, докато в душите и сърцата има само материализъм и празника се измерва с количеството храна. Не вярвам в семейството, в което се дава „калта под ноктите” за да се изучат децата. Ненавиждам семейният рекет, че непременно трябва да се ожениш в определен момент, защото, видиш ли, Сашко от петия етаж гледа вече второ дете.

Съжалявам искрено семействата, в които майката ходи с шефа си а бащата чука домашната прислужница, но всички за заедно „за пред децата и за какво ще кажат хората”. Няма по-смешно от „семейни ценности” изповядвани от хора чиито живот е все още управляван от навика, от дудненето на майки и бащи, които сякаш искат да не са сами в този буламач от заблуди, в който е преминал живота им.

А накрая децата дори не искат да останат в „бащината къща”, построена „с кръв и пот”, за да има къде да живеят младите. Те, младите, много често предпочитат да заминат в странство, за да избягат от този умилителен затвор, с разновидни оправдания, като по-добро заплащане, макар отново да са заложници от хиляди километри, като „Баба ти не е добре, ела си за Коледа. Майка ти вдига кръвно, приберете се за Великден”. Ако семейството беше нещо красиво, свежите физиономии по улиците щяха да бъдат много повече. Бих предпочел красивите взаимоотношения да бъдат наречени партньорство. За да може всеки да излезе от това партньорство ненаранен по морални или лицемерни причини.

Да ни е честита съботата! Това е нещо истинско за празнуване. Освободете се от инерцията и заживейте щастливо!

Евгени Минчев, фейсбук