Нелепа смърт застигна архитекта на "Арена Армеец"
Шофьорът на тролея не видял, че ученият пада от мотрисата, пътник почукал на кабината да му каже
Повече от нелепа смърт застигна известния архитект Жеко Тилев, чието дело са куп знакови сгради по света и у нас, сред които и култовата зала „Арена армеец” в София.
В понеделник професорът издъхна при инцидент с тролей №2 на столичния булевард „Акад. Иван Гешов” около 20 часа вечерта. Фаталната случка е потънала в мъгла, води се следствие, чакат се резултатите от аутопсията. В цялата история се знае само, че човекът е паднал на спирката и е издъхнал преди да пристигне екипът на Спешна помощ. Фактите обаче са противоречиви – едни твърдят, че архитектът е паднал на слизане от тролея, тъй като шофьорът е потеглил рязко.
Други разказват, че паднал, тръгвайки да се качва на превозното средство. Но следи по улицата от кръв или тежко падане няма. Чуват се версии, че не шофьорът на тролея е виновен, а е възможно инфаркт да е покосил архитекта. Тепърва ще стане ясно какво точно се е случило, за да се стигне до смъртта на университетския преподавател. Шофьорът е чист откъм професионални изисквания – пробите за алкохол са отрицателни, не е бил преуморен, тъй като си е почивал през уикенда.
В търсене на истинските факти, LUPA се свърза със зам.директора на Столичен електротранспорт Иво Василев. Той ни информира, че в момента разследват шофьора за да се изясни или отхвърли неговата отговорност и вина към случая.
„Случаят все още е напълно неизяснен. Дори не се знае при качване или при слизане се е случил инцидентът, затова медиите го отразяват различно. Самият шофьор не е видял какво точно се е случило. Той е разбрал за трагедията, когато хората в тролея се развикали, а един от пътниците му почукал паникьосан на кабината.”, даде фактите пред нас Василев. Той обаче уточни важно обстоятелство – че съприкосновение с вратата пътникът е имал, така че е възможно наистина да се е ударил лошо и да е паднал фатално. Но никой засега не може да каже от какво е настъпила смъртта. „Проверяваме шофьорите за алкохол винаги, също и превозното средство. Да, не крием, че има дефицит на шофьори и понякога са преуморени. Но в случая този водач е отпочинал, а превозното средство е било в изправност”, уточни зам.-шефът на „Електротранспорт”.
Смъртта на прочутия архитект наскърби много хора – семейството му е в шок, те твърдят, че Жеко Тилев е бил в отлично здраве, с колкото и много задачи да се е захващал. А архитектът наистина е бил неуморен – освен че е преподавател в Университета по архитектура и строителство, той е в основата на едни от най-грандиозните проекти. Носител е на куп престижни награди.
Негово дело заедно с екип от архитекти и инженери е столичната зала „Арена Армеец”, строителство на Пленарна зала на Народното събрание, Мемориалния комплекс „Васил Левски“ в Карлово, Великият египетски музей в Египет, Олимпийският комплекс в Инсбруг, Австрия. Един от най-грандиозните му проекти, който може би е делото на живота му е възстановяването на древния град Севтополис в сърцето на Казанлъшкия район, който е под водите на язовир „Копринка”. „Идеята ми бе да го реставрирам и извадя на сушата, защото управниците навремето бяха решили да го оставят под водата, а той е почти изцяло съхранен”, обясняваше архитектът.
Арх. Тилев се влюбва в архитектурата още почти дете. „В 8 клас, който завърших в родния ми Симеоновград, когато влязох в Строителния техникум в Стара Загора и видях тези мостове, чертежи, макети на храмове, катедрали, останах запленен от света на архитектурата. Така й се посветих”, разказваше приживе творецът. Арх. Тилев се раздаваше във всеки свой проект и бе убеден, че всичко опира до таланта. „В резултат на това се проявява добрата или лошата архитектура. Във втория вариант сградата става бездушна, в нея едва ли ще се случат онези емоционална състояния, които дава едно хубаво творение”. Признаваше, че не е лесно да си негов студент. А колегите му разказват, че е бил абсолютен перфекционист.
„Горд съм, когато успея да направя нещо извън собствените ми възможности или извън преценката ми за тях в даден момент. Постоянно се състезавам със себе си и когато се надскоча, съм горд, че съм успял да направя нещо по-добро от това, което съм смятал за постижимо. Може би точно тук е разликата между занаятчията и твореца. От друга страна, всичко е въпрос на време и на дистанция. Ако сега трябва да правя пак мои проекти, ще трябва да ги измисля отново така, че да се надскоча. Но тук има нещо много опасно за твореца - да не би да реши, че едва ли не с всеки проект се надскача, и да започне да изпада в екзалтации. Човек трябва непрекъснато да е леко недоволен от себе си, за да има еволюция.”, разкрива част от себе си архитектът.
Без да очаква, че такава нелепа случайност ще отнеме живота му, арх. Тилев сподели преди време: „Щастието е в пътя към щастието. Когато човек се стреми към нещо, без да осъзнава това, е щастлив. Аз съм страшно щастлив, защото имам да върша невероятно много неща до края на живота си. Имам огромен списък от обекти, които бих искал да направя. Изкушен съм от безброй теми в архитектурата, които бих желал да разработя. Имам също толкова огромен списък от книги и статии, които трябва да напиша. За тях дори няма да ми стигне един живот, но се надявам, че във втория или третия ще успея.”
Снимка
tilev1
Тепърва ще се разследват причините за нелепата смърт на арх. Тилев
Tilev2