Нешка Робева с изповед за Светлин Русев

Големият художник, преподавател и общественик акад. Светлин Русев, който диктуваше процесите в родното изкуство близо половин век, си отиде внезапно точно преди година - на 26 май. Маестрото почина от инфаркт три седмици преди да навърши 85 години.

Неговата близка приятелка - известната треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева - сподели във фейсбук рано тази сутрин своята изповед за Маестрото. Самата тя е родена на днешния ден и навършва 73 години. Lupa.bg публикува нейните размисли за Светлин Русев без редакторска намеса:

Автопортрет на Светлин Русев

Среднощни разсъждения за един стар Приятел…
Преди година, на този ден, ни напусна Светлин Русев…
Преди година, от този свят, погнусен и омерзен, почти избяга, един от най-талантливите и гениални творци, които имах щастието да познавам.
Не пиша некролог... 
Не се наемам, нямам и желание, да обяснявам кой е Светлин Русев.
Той беше необясним…
Не го определям, като българин, нито дори като Българин…
Гениите имат месторождение – там, където Бог ги е изпратил…
Гениите нямат принадлежност… 
И още по-малко, могат да бъдат нечие притежание…

Преди година, чух как едно твърде безлично човече, поканено от наследници, защитавайки някакви собственически права, мрънкаше по телевизията, че Светлин Русев бил спорна личност?! /Нищожествата обичат да спорят… Особено за Големите… Да ги пооцапат… За да ги забележат.../
С неудобство и тъга слушах патетичните слова, гледах артистично проронените сълзи в публичната мелодрама и си мислех, че подобно наказание никой не заслужава…
Недоумявах и сега продължавам, желанието и наглостта, някой да обяви за свое притежание Гения… Да го закове в ковчега на собственото си малоумие… Да принизи делото и живота му до остойностяване и делби?!... 

Най-свободният дух!…
Всеки, който има, дори минимална претенция, че познава Светлин Русев, би трябвало да е осъзнал, че той принадлежеше единствено и изцяло на Дарбата, дадена му от Бога … На Изкуството си… Дори не на себе си…

Светлин беше дълбоко вярващ, свободен и затова нерелигиозен човек.
Всяка догма, за него бе задушаваща… Невъзможна… Чужда. Той бе от хората, които създават собствени правила и никога не им изменят… Той обичаше „Джонатан Ливингстон Чайката“… Защото бе Джонатан Чайката…

Приел мисията си, Светлин – Самотникът, крачеше сред тълпата на един чужд за него, озлобен и ограничен в материалните си щения свят… 
И носеше Кръста...
И Светлина…За тези, които имат очи.
Кръстът, който неизменно съпътства дарбата… И Славата… 
Кръстът, опреден за всеки Дух, устремен към Свободата, Истината… И Страданието…
Това бе и е Светлин Русев… Творецът… Художникът… Будителят…
Човекът, когото познавах. 

Преди година Светлин ни напусна и се устреми към един друг свят… На Любов и Светлина…
Като Джонатан… 
Не си представям този неспокоен, неуморим и непокорен Дух да почива… И то в мир…

Знам, че Той и Там ще работи, ще дълбае, ще търси Истината… Онази, на която бе посветил земния си живот…
А после ще се върне…
Като Джонатан… 
За да ни държи будни… Да ни учи…
Успех, Учителю, в новите ти начинания…