Нетаняху призна: Трудно се справям с Тръмп

Израелският премиер Бенямин Нетаняху е признал в частни разговори, че Израел има ограничени възможности да влияе върху решенията на американския президент Доналд Тръмп по отношение на Иран, докато Вашингтон води преговори за споразумение за прекратяване на продължаващата вече близо три месеца война. Това съобщиха пред "Ройтерс" двама израелски представители, запознати с разговорите.

По данни на източниците Израел до голяма степен е останал извън текущите преговори между САЩ и Иран, насочени към първоначално споразумение за спиране на бойните действия, започнали след съвместните американско-израелски удари срещу Иран.

Според обсъждания в момента меморандум за разбирателство Иран трябва да отвори Ормузкия проток в замяна на прекратяване на американската морска блокада. След това се предвиждат допълнителни преговори по иранската ядрена програма. Непреките разговори между Вашингтон и Техеран се водят с посредничеството на Пакистан.

САЩ и Иран имат "доста солидна позиция на масата"
Ирански източници са заявили пред "Ройтерс", че на по-късен етап може да бъдат намерени "реалистични формули" за решаване на спора около запасите от високообогатен уран, включително чрез разреждането му под наблюдението на Международната агенция за атомна енергия.

Въпреки това Нетаняху е изразил тревога, че предложеното споразумение не дава незабавен отговор на опасенията на Израел относно иранската ядрена програма.

"Израел няма пространство за маневри, за да влияе на президента в момента", е заявил Нетаняху според един от източниците.

Американският президент и израелският премиер са разговаряли поне три пъти по телефона през последната седмица. През този период Израел е подготвял възможност за възобновяване на съвместните въздушни удари със САЩ срещу иранска енергийна инфраструктура.

След първия разговор във вторник вечерта Тръмп бе попитан от журналисти какво е казал на Нетаняху.

"Той е много добър човек, ще направи каквото поискам от него", отговори американският президент.

След последния им разговор Нетаняху заяви, че двамата са обсъдили меморандума за повторното отваряне на Ормузкия проток и предстоящите преговори за окончателно споразумение по иранската ядрена програма.

Израелският премиер подчерта, че според него всяко окончателно споразумение трябва да включва демонтиране на иранските мощности за обогатяване на уран и изнасяне на обогатения материал извън Иран.

Нетаняху настоява също Израел да запази правото си да продължи военните операции срещу заплахи "на всички фронтове", включително в Ливан. Подобно условие може да затрудни преговорите, ако Иран настоява за пълно прекратяване на израелските операции в Южен Ливан.

Въпреки постигнатото на 16 април примирие между Израел и подкрепяната от Иран групировка "Хизбула", сблъсъците продължават. Израелската армия запази присъствие в части от Южен Ливан и продължи въздушните удари, докато "Хизбула" извършва атаки с дронове срещу израелски позиции и населени места в северната част на страната.

Появата на евентуалното споразумение идва в чувствителен момент за Нетаняху преди изборите в Израел, които според социологическите прогнози той може да загуби. Опонентите му го обвиняват, че не е постигнал обявените цели на войната.

В началото на конфликта на 28 февруари Нетаняху заяви, че Израел цели сваляне на иранското духовно ръководство, унищожаване на ядрените и балистичните способности на Техеран и ограничаване на влиянието му в региона.

Според по-ранна информация на "Ройтерс" именно след настояване на Нетаняху Доналд Тръмп е дал окончателното одобрение за операцията, при която при първите удари е бил убит върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей.

С течение на конфликта обаче целите на САЩ и Израел започват да се разминават. Вашингтон поставя все по-голям акцент върху възстановяването на корабоплаването през Ормузкия проток, през който преди войната преминаваше около една пета от световните доставки на петрол и втечнен природен газ.

В интервю за CBS този месец Нетаняху заяви, че остава "още работа", за да бъде гарантирано изнасянето на иранския обогатен уран, прекратяването на подкрепата на Техеран за регионални съюзници и спирането на програмата за балистични ракети.