Неваксинирани и с ХИВ - до четири пъти по-застрашени от дълъг COVID-19

Още в началото на пандемията имаше опасения за по-тежко протичане и по-лоша прогноза на COVID-19 при хората, живеещи с ХИВ, поради по-високата честота и риск от усложнения на инфекции с други познати респираторни вируси. 

Това посочва проф. д-р Мария Николова, председател на Консултативния съвет по ХИВ/СПИН и СПИ и завеждаща Националната референтна лаборатория по имунология и отдел "Имунология" в Националния център по заразни и паразитни болести.

Интервюто ѝ е част от кампанията "Плюс мен" на здравното министерство за популяризиране на ползите от ваксинацията срещу COVID-19.

Тя отбелязва, че първите данни от САЩ, Южна Африка и Великобритания са били противоречиви и не са показали значими разлики в тежестта на протичане и нуждата от интензивни грижи при ХИВ-позитивни и ХИВ-негативни лица. Новитe обобщени анализи, които се базират на данни от стотици проучвания и милиони пациенти, обаче

показвали повишен риск от тежко протичане на инфекцията, COVID-19-свързана хоспитализация и смъртност при хората, живеещи с ХИВ, дори и в условия на контролиран ХИВ вирусен товар.

Министерство на здравеопазването е разработило програма за по-ранен скрининг
Д-р Николова се позовава на най-новото проучване, по данни от Глобалната анонимна платформа на СЗО, включващо 197 479 пациенти от 38 страни, което е установило, че независимо от терапията хората с ХИВ са с 15% по-голям риск от тежко или критично протичане на COVID-19 и 38% по-голяма вероятност от летален изход след хоспитализация. В сравнение с общата популация при хората, живеещи с ХИВ, много по-често има поне едно хронично придружаващо заболяване, което допълнително усложнява протичането на COVID-19.

Тя посочва също, че данните от ново изследване показват, че неваксинирани ХИВ-позитивни лица развиват симптоми на „дълъг“ COVID след прекарана инфекция до четири пъти по-често от ХИВ-негативните, които не са ваксинирани.

Най-често хората, живеещи с ХИВ, се оплакват от лесна уморяемост (42%), мускулни болки (24%), проблеми с концентрацията (42%), проблеми със зрението (21%) и нарушен сън (34%).

„Хората с имунен дефицит, независимо от произхода му, са уязвими към всякакви инфекции, включително със SARS-CoV-2. Същевременно пациентите с лекувана HIV инфекция отговарят много добре на имунизация с регистрираните ваксини и развиват адекватен антитялов и клетъчен отговор. Това превръща ваксинирането им в приоритетна задача. И не на последно място - ваксините не просто предпазват от тежко протичане на инфекцията, но има данни, че значително намаляват проявите на „дълъг“ COVID“, подчертава проф. Николова.

Тя отбелязва, че при ХИВ инфекция са противопоказани единствено живи ваксини, но такива няма сред регистрираните ваксини срещу SARS-CoV-2.

Медикът отбелязва, че няма никакви данни за неблагоприятни взаимодействия между ваксините срещу COVID-19 и предекспозиционната профилактика (PrEP) или антиретровирусната терапия срещу ХИВ.

Д-р Николова съветва хората, живеещи с ХИВ, да използват летните месеци, за да се ваксинират, за да са спокойни през есенния сезон, когато може да се очаква увеличаване на честотата на инфекции и евентуално - поява на нови варианти.

По нейни думи прилагането на бустер е препоръчително за хората с умерен и тежък имунен дефицит, за хората, живеещи с ХИВ, над 50-годишна възраст, както и за онези, които са били имунизирани с ваксината Janssen (Johnson & Johnson).