Никой не разполагаше с джойстика, с който да управлява Диего!
И един ден това се случи. Случи неизбежното. Това е емоционален и национален шамар. Удар, който отеква по всички географски ширини. Световно въздействие и трагедия - почина легендарният Диего Марадона!
Новина, която бележи част от историята. Изречението, което беше написано няколко пъти, но беше потвърдено от съдбата и сега е част от тъжната реалност: Диего Армандо Марадона почина.
Световният шампион с Аржентина през 1986 година се прости с този свят в къщата в квартал Сан Андрес, в Тигре, където живееше няколко дни след операция на главата. На 30 октомври той навърши 60 години.
Вия Фиорито беше отправна точка, беше началото на живота на Дон Диего. И оттам тръгна всичко, започна приказката за легендата, от онзи затънтен ъгъл на Буенос Айрес.
За първи път къдрокосото момче там отправя първото си съобщение пред камерата, на терена, където заявява, че мечтае да играе за националния отбор на Аржентина. И да стане световен шампион.
И започна скокът в бездната на живота, без парашут. Постоянно влакче, като в увеселителен парк - със стръмни изкачвания и стръмни падания.
Никой не каза на Диего какви са правилата на играта. Никой, дори и шефовете на отборите, където игра, не му даваха инструкции. Никой не разполагаше с джойстика, за да може да се справи с човека, който със краката, с които стъпваше върху калта, му стигаха да докосне небето.
Той не спря да бъде Марадона, дори когато някои не го понасяха. Този, който да изживя живота си по свой начин, постоянно вадеше нещо от неговата кутия шоколадови бонбони - само изненади.
Марадона беше с две лица - едното, в което е приятно да видим себе си, и второто - това, което ни смущава.
За разлика от обикновените смъртни, Диего никога не можеше да скрие нито едно от тези огледала.
