Николай Милчев: Няма как да се радвам на убийството на Хаменей!

"Убит е Али Хаменей – върховният религиозен водач на Иран. Убиха го като куче след бомбардировки на резиденцията. По телевизията показаха една огромна дупка, останала от резиденцията. В тая дупка могат да се погребат не само един аятолах и семейството му, ами поне още сто души. Много голяма и хубава дупка беше останала от резиденцията", с тези думи започна мнението си писателят Николай Минчев, който също взе отношение по конфликта в Близкия Изток.

Ето какво още сподели той, използвайки социалната мрежа Фейсбук:

"Доналд Тръмп нарече религиозният водач на иранците „един от най-злите хора в историята на света“, виновен за хиляди убити. Нарече го също враг на Америка и на нейните съюзници.

САЩ и Израел са избили и по-голяма част от ръководството на Иран.

Светът трябва да си отдъхне. Светът трябва да бъде обзет от голяма радост, че буквално за часове е обезглавено ръководството на Персия.

Аз обаче не се радвам никак. Зашеметен съм, че в света има хора, които си играят на богове, играят си с живота и смъртта, определят си врагове и ги избиват като кучета. В името на нашето добро и демокрацията.

Али Хаменей бил един от най-злите хора на света. Такъв зъл човек преди години беше Саддам Хюсеин, Кадафи, Бин Ладен беше страхотно зло и враг на Америка и света, венецуелският президент го прибраха като чувал с картофи от президентството. Междувременно бяха убити немалко „дяволи“ учени, свързани с ирански ядрени програми.

А напоследък беше поизметен и цял един народ – палестинският. Все в името на доброто и вечността.
Да убиваш без съд и присъда, да си присвояваш правото да отнемаш живот и да се наслаждаваш на това, че никой няма да смее да гъкне, е работа, достойна за императорите Калигула и Нерон.

САЩ и Израел избиват когото си искат, защото могат и просто хей така – за да се забрави Епстийн, за да се спечелят някакви избори, за да се овладеят нефтът и газът, и не на последно място – да се разбере, че шерифът на града е друг.

Като деца, когато набиехме някого, по-слаб от нас, и той през сълзи и сополи ни питаше защо, отговорът беше следният: „За кеф и разнообразие, за мир и фантазия“.

Прибавете към тези думи „и заради пари, разврат и световно господство“, и ето ви я цялата философия на новия свят.

Видяхте ли как плачеше говорителят по иранската телевизия, когато съобщи за смъртта на Хаменей?

Как ви се струва – дали се преструваше?

Как ви се струва – дали хиляди иранци сега не плачат за Хаменей и дали не са уплашени до смърт да не бъдат и те изпепелени като в Газа?

Винаги се интересуваме от чувствата на силните, интересуваме се от чувствата на човека, който изстрелва ракетите, а нехаем за чувствата на тези, които са слаби и умират от ударите на ракетите. И умираме да обвиним жертвата, че си е позволила ответни удари. И прецизно броим колко са тия ответни удари.

Нали сте чували, че смъртта изравнява всичко? В случая смъртта изравнява и изпепелява по-слабите, но дали въздига по-силните? Много се съмнявам.

Животът може и да въздигне, но Смъртта един ден наистина изравнява всичко.

Няма как да се радвам на никакви убийства, па били те и на най-големите злодеи на света.

Защото критериите за злодеи и праведници са нагоре с краката. И вече не са критерии и Божии заповеди, а потоци от кръв.

Войната на САЩ и Израел срещу Иран показа, че вече не може да се вярва на нищо. Преговори, договори, очаквания, ООн-ета – нищо няма значение.

Не гледайте, ако можете телевизии, защото в тях се извършва нещо изключително срамно, бих казал – позорно. Голямата загриженост на нашите телевизионни мекерета е колко често вият сирени в Израел и драмата е, не дай си, боже, да падне ракета в Израел.

На иранците – майната им. Трябва да се убият ръководителите на държавата, да се смаже военната и военноморската ѝ мощ и да се инсталират евентуално отново шаховете на Иран.

Много ми се иска сега някой да зададе въпроса кой е жертва и кой е агресор. Еврейският народ има право да се защитава, но тези хора подлудиха света. Наистина правят със света каквото им дойде на акъла. И ние всички трябва да треперим и като папагали да повтаряме, че са лоши палестинците и Иран, а тия, които са клекнали пред господарите на света, са света вода ненапита. И пустинни ангели с дъх на нефт.

Две неща ме потресоха особено много.

Когато днес, след началото на ударите, правеше обръщение към израелския народ, министър-председателят Нетаняху каза горе-долу следното: „Победата в тази война ще гарантира вечност на Израел.“

Майко мила, хората си мечтаят за вечност. Рим издържа хиляда години, тия мечтаят за вечност.

Второто, което ме порази, беше интервюто с една еврейка, която говореше български и която каза, че вече еврейският народ не се интересува какво е вършил Нетаняху и всички са се сплотили като един, за да победят.

В света всичко е наобратно. Най-големите виновници са сърбите, руснаците, китайците, кубинците, венецуелците (вече не чак толкова много), а най-добри са знаете кои – да не им споменаваме имената. На устата ми беше да кажа, че ние, по-точно българският елит, сме балкански шампиони по слагачество, по подлизурковщина и по козируване на когото трябва. Но като чух как Елена Поптодорова да твърди, че Иран искал да унищожи Израел, а то всъщност пред очите ни Израел унищожава Иран, разбрах, че подмазвачеството ни е космическо. Нашето подмазвачество също е достойно за вечност.

Потресаващо е никой да не смее да обели зъб и всички да ревем и да треперим да не се чуват сирени в Израел, а да сме си запушили ушите за стоновете на децата в Газа и за това, което става днес в Иран и че Иран е подпален.
Никога няма да настъпи справедливост, защото силата и атомните бомби приватизираха справедливостта.
Единственото, от което ги е страх господарите на света, са атомните бомби. Ким Чен Ун се усети и сега той е назначил тринайсетгодишната си дъщеря за началник на ядрените изследвания. Диктатурата си е диктатура, но и подигравката е голяма. Едно тринайсетгодишно момиче да маха на господарите на света, стъпило върху атомна бомба. Че нали ако не е атомната бомба на Северна Корея, да са ги попилели отдавна.

Сега очаквам да има същите „хубави неща“ в Украйна, едни атентати да се развъртят в Москва и в Петербург, току виж някой случаен пършинг гръмне в Дубна – в Русия.

В Хавана е крайно време да паднат бомби.

В Кавказ също няма да е лошо да се разбъркат нещата с някое цветно избухване и превратче.

Крайно време е датчаните да клекнат за Гренландия.

И е крайно време ние да спрем да се вглеждаме в черните дупки на нашия живот, защото ще ни погълнат.

Идват страшни времена – те дойдоха вече. Затова внимавайте в картинката и сваляйте шапка на когото трябва, за да не ви свалят главите от раменете".