Норвежките социални служби отнемат по 7 хиляди деца годишно от семействата им

Темата за норвежката служба за защита на децата - Barnevernet далеч не е нова. Barnevernet действа от години насам, налагайки националните правила за защита на децата. Какви са основните правила, по която се водят социалните закрилници на децата в Норвегия, разказва webcafe.bg.

Barnevernet (буквално "защита на детето" на норвежки език) е обществена агенция, отговаряща за благосъстоянието на децата, и има клон във всяка област на Норвегия. Според норвежкото право Barnevernet има правомощието да действа директно, ако подозира, че дадено дете се намира в застрашаваща го ситуация.

Как?

Като отнеме детето от родителите и го постави в приемно семейство или в някой от институционалните домове за социални грижи в зависимост от конкретната ситуация.

Това не е необичайно само по себе си - реално така действат институциите за закрила на детето в повечето държави по света, включително и в България, макар тук тази крайна мярка да се прилага изключително рядко.

Противоречието започва с това как точно Barnevernet използва дадената й от закона власт и колко често.

Реално проблемите започват през 2008 г., когато при ужасен инцидент баща пребива детето си до смърт. Оттогава насам политиката на Barnevernet става значително по-стриктна, когато става дума за извеждане на дете от семейството му. Понякога това се случва дори и веднага след самото раждане на детето.

Данните на норвежкото правителство показват, че от 2008 г. насам Barnevernet отнема над 7 хил. деца от семействата им годишно.

Това засяга не само семейства на местни норвежци, но и децата на чужденци, които са се преместили да живеят в страната.

По-голямата част от децата биват отнемани не толкова заради насилие, злоупотреби спрямо тях или пиянство на родителите, колкото заради неподходяща среда на живеене като това често включва случаи на родители с ментални заболявания.

Правилата са стриктни, а Barnevernet непоколебимо заявяват, че всички деца, които живеят на територията на страната, независимо дали са граждани на Норвегия или деца на имигранти, се ползват с едни и същи права. И щом родителите им живеят в Норвегия, трябва да спазват норвежките закони. Ето малка част от тях:

- Да разклатиш, шамаросаш, удариш (независимо по главата, дупето или по ръката) дете или да направиш какъвто и да е агресивен физически контакт спрямо него се разглежда от норвежките закони като насилие над дете.

- Насилието между съпрузите. Ако насилието не спира дълго време и се подаде сигнал в Barnevernet, децата могат да бъдат отведени.

- Ако сте новодошли и искате да наемете само стая за цялото си семейства (с деца), хазяинът вероятно ще ви откаже, тъй като по закон на всяко дете трябва да бъде осигурена отделна стая.

- Според Норвежкия наказателен кодекс, ако децата видят или чуят как единият родител упражнява насилие спрямо другия, това се брои и като насилие срещу детето. Така че обърнете внимание на споменатото по-горе, защото едно дете не трябва да бъде свидетел на агресивни кавги между родителите си (например, случаи на развод и протичащи скандали около него).

- Понякога родителите се чувстват безсилни и действат с чувство на неудовлетвореност и гняв, когато тийнейджърът им се прибира у дома късно вечер след вечерния си час, или детето се държи абсолютно невъзпитано и прави противоположното на това, което те му казват. В подобни ситуации майката и/или бащата започва да разтърсва детето, да го бие или да му удря шамари. Това не е приемливо в Норвегия и въобще не се толерира от Barnevernet. Понякога дори вербалната агресия и да се развикаш на детето може да доведе до това съседите да подадат сигнал в социалните служби.

Условия за живот:

- Децата трябва да имат своя собствена стая; за предпочитане е всяко да е с отделна стая.

- Момче и момиче могат да живеят в една стая, но само докато са по-малки. В по-напреднала възраст това не прави добро впечатление на социалните служби.

- Изискванията за жилищните зони зависят от общината. Социалните работници не проверяват условията на място, освен при сигнал.

Други препоръки:

- Ако родителите не искат да ваксинират дете, това е тяхно право. Деца под 7 клас не могат да бъдат ваксинирани без съгласието на родителите.

- Ако детето е само вкъщи и стане злополука, родителите са отговорни. Не се препоръчва да оставяте децата под 8-годишна възраст без надзор за повече от половин-един час.

- Няма точно определена възраст, след която децата да могат да бъдат оставяни сами вкъщи. Това зависи от родителите, от самостоятелността на децата и от това за какъв период от време става въпрос. Например, ако 7-годишно дете се връща от училище в 14.00 ч. и стои само вкъщи до към 20.00 часа, със сигурност ще предизвика вниманието на социалните служби, особено ако ситуацията се повтаря систематично.

В заключение към тези съвети от организацията съветват родителите да поемат пълната грижа за децата си и да не дават повод на властите да им правят проблеми.

Ако бъде подаден сигнал за нещо подозрително, социалните служби задължително ще дойдат да проверят какво се случва. Реално обаче не всеки сигнал, подаден в Barnevernet води до отнемане на децата. Годишно там постъпват около 50 хиляди сигнала, но отнеманията са около между 8-9 хил. като това действително са случаи, в които са нарушени правата на децата, разглеждани през призмата на норвежкото законодателство.

Значително повече са случаите, при които се помага на самите родителите да изчистят проблемите на място. На година такава помощ се оказа на 28-30 хиляди деца.

Големият проблем в случая идва от културните различия. Норвегия действително е място, където правата на децата се спазват изключително стриктно и са далеч по-широки, отколкото на други места по света. В законодателството си страната ги приема като самостоятелни личности, отделни от родителите, докато за повечето хора децата до пълнолетието си са отговорност на родителите и тяхно продължение.

Това води до разминаване в чисто културен план що се отнася до възпитанието на децата.

Така за норвежците е недопустимо да им се крещи, да се прилагат физически наказания или да се действа по какъвто и да е начин, който би могъл да засегна физическото или психическото състояние на децата.

При много имигрантски семейства това е проблем и повечето сигнали действително идват от именно такова невъзприемане на това отношение към децата, в което викането и шамарите, дори леките, е изключено.

А тогава шансовете скоро да се появи социален работник на вратата след подаден сигнал от съседи е голям. Още повече, че сигнали в социалните служби в Норвегия могат да се подават и анонимно.

Така се получават и множеството случаи на ядосани родители от чуждестранен произход, за които Норвегия е отвлякла децата им без причина. В голямата си част родителите твърдят, че са спазвали законите на Норвегия, но зле изтълкувано поведение и твърде агресивен подход на социалните работници са станали причина за изземането на децата им.

Днес стана ясно, че българското Министерство на външните работи успешно е върнало 13-годишно дете, родено в Норвегия, на българската му майка. Преди 7 години, по време на развода с бащата, норвежец по произход, социалните служби извеждат момиченцето и 6 пъти го местят в различни институции.