Нова гореща точка в иранската война

Завземането на йеменското крайбрежие на Червено море от бунтовниците хути им дава стратегически контрол над пролива Баб ел-Мандеб - жизненоважен маршрут за световното корабоплаване. Тъй като Ормузкият проток е почти изцяло затворен поради войната между САЩ и Израел срещу Иран, Баб ел-Мандеб придобива още по-голямо значение. Известен като „Портата на сълзите“ заради опасностите при плаването там, протокът свързва Червено с Арабско море и Индийския океан.

Баб ел-Мандеб е скромно рибарско селце в Йемен с почти порутени колиби, сгушени между водата и внушителна планинска верига. То обаче стои като страж над един от най-важните водни пътища в света. Селото споделя името си с пролива Баб ел-Мандеб - тесният проход, свързващ Червено с Арабско море, който се превърна в поредната гореща точка в американско-израелската война срещу Иран.

„Толкова много се говори за Баб ел-Мандеб, че човек би си помислил, че тук трябва да е като Ню Йорк – с небостъргачи и много пари“, казва 58-годишният жител на селото Салех, който обаче отказва да разкрие пълното си име, защото се опасява от ответни действия срещу него. „Толкова много кораби минават близо до нас. Ако йеменското правителство знаеше как да инвестира тук, щяхме да сме богати. Трябваше да печелим милиарди долари. Вместо това – огледайте се“, казва той и замълчава, докато погледът му обхожда старите лодки, безразборно разпръснати по плажа. „Нямаме нищо", допълва Салех.

През януари Баб ел-Мандеб се оказва въвлечен в борбата за влияние между Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства – съюзници, които подкрепят международно признатото правителство на Йемен, но отношенията между тях понякога са напрегнати.

Борбата за влияние приключва с това, че Емирствата предават контрола над Баб ел-Мандеб, както и над близкия остров Перим на Саудитска Арабия. Трябва да се отбележи, че на Перим ОАЕ имат военновъздушна база за дронове.

През септември обаче с контрола над протока Баб ел-Мандеб отново настъпи промяна, когато подкрепяните от Иран йеменски бунтовници изтласкаха правителствените сили от водния път при светкавична офанзива. Така те поеха контрола над цялото крайбрежие на Йемен по Червено море. Това им дава ценна опорна позиция за контрол над протока Баб ел-Мандеб – участък от Червено море, известен като „Портата на сълзите“, заради опасностите при корабоплаването.

Протокът е разположен между бреговете на Йемен, Джибути и Еритрея. През него преминават около 7% от световните енергийни доставки и между 12 и 15 на сто от целия световен морски транспорт. Хутите превзеха и остров Перим, който се намира в средата на Червено море и е в най-тясната част на протока. Така бунтовниците лесно биха могли да атакуват преминаващите кораби. „Нямаме нужда от дрон или ракета“, похвали се един от командирите на хутите. По думите му е напълно достатъчно да разположат няколко артилерийски установки на брега на Перим и така биха могли да обстрелват всеки кораб, преминаващ през протока.

Последиците от евентуално прекъсване на корабоплаването през Баб ел-Мандеб няма да се ограничат само до негативно влияние върху енергийни пазари. Пътуването на корабите ще се удължи като време. Ако бъде ограничен достъпът до протока, ще е нужно корабите да заобикалят Африка, а така пътуването ще се удължи с между 12 и 21 дни. Ще се увеличи и разходът за гориво.

Днес настъплението на хутите се случва в особено напрегнат момент, в който Баб ел-Мандеб придобива още по-голямо значение. Войната между Израел и САЩ срещу Иран доведе до блокиране от страна на Техеран на Ормузкия проток – най-важният енергиен маршрут в света. Това принуди големите производители на петрол от Персийския залив да пренасочат износа към алтернативни маршрути, сред които е и Баб ел-Мандеб. Това важи особено за Саудитска Арабия, която започна да използва своя петролопровод „Изток-Запад“ и да изнася петрол през Червено море, за да избегне проблемите в Ормузкия проток. Но именно Саудитска Арабия е и най-уязвима от заплахата от страна на хутите.

Бунтовниците отдавна са в конфликт със саудитците, като противопоставянето започва през 2015 г. - няколко месеца след като през 2014 г. хутите превземат йеменската столица Сана. Саудитска Арабия, обезпокоена от възможността на границата ѝ да се появи съюзник на Иран, оглави коалиция с подкрепата на САЩ, която имаше за цел да отстрани хутите. Започна блокада и опустошителна въздушна кампания, продължила до примирието през 2022 г. Но през юли то беше нарушено, след като хутите обвиниха Саудитска Арабия, че е нанесла удар по летището в Сана, очевидно в опит да спре ирански самолети да кацат там. Хутите започнаха да атакуват саудитската петролна инфраструктура и обявиха военноморска блокада на кралството.

Превземането на територии от бунтовниците през септември изненада Саудитска Арабия, която не успя да нанесе въздушни удари и да спре разгрома на съюзническите си сили по крайбрежието. Според неофициална информация саудитските лидери потърсили президента на САЩ Доналд Тръмп с искане да помогне за изтласкването на бунтовниците, но той изглежда не е склонен да се намеси. Въпреки това държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви: „Имаме много силно споразумение за отбрана със Саудитска Арабия и ще изпълним ангажиментите си по него“. Той обаче не уточни каква точно американска подкрепа би включвало това.

От своя страна Саудитска Арабия заяви, че нейната противовъздушна отбрана е прехванала шест балистични ракети, изстреляни от хутите към Таиф – важен производствен център, и Янбу – пристанище на Червено море. В отговор саудитските сили нанесли стотици удари по районите в Северен Йемен, контролирани от хутите.

От своя страна йеменските бунтовници настояват, че нямат намерение да атакуват корабите в Червено море и че блокадата им е насочена единствено срещу Саудитска Арабия. Според тях този ход има за цел да предотврати създаването на международна коалиция за изтласкването им.

„Те не искат да предизвикат международни военни операции“, коментира основателят на базираната в САЩ консултантска компания за анализ и оценка на рисковете Мохамад ал-Баша. „Те осъзнават, че когато предприемаш подобни действия в Червено море, създаваш паника в целия свят", допълни той.

Лидерите на международно признатото йеменско правителство обаче заявяват, че на хутите не може да се има доверие. Вицепрезидентът на Йемен Абдула Абдулкадер ал Алими-Баузер заяви пред Общото събрание на ООН, че хутите заплашват не само Йемен, но и цялата световна икономика. Той добави, че защитата на протока Баб ел-Мандеб е отговорност на „всяка икономика, която зависи от сигурни вериги на доставки, енергийна сигурност и свободата на корабоплаването“.

Междувременно хутите затвърждават позициите си по крайбрежието на Йемен, заяви ал-Башa. Те изграждат контролно-пропускателни пунктове и назначават свои привърженици да управляват районите, които вече са под техен контрол. След като поеха контрола над крайбрежните райони около село Баб ел-Мандеб, те се възползват от инвестициите на Обединените арабски емирства, сред които са километри асфалтирани пътища. Също така хутите наложиха контрол и върху няколко военновъздушни бази в района, най-важната от които е на остров Перим.

Междувременно правителствените сили са успели да преодолеят първоначалния хаос и да спрат по-нататъшното настъпление на хутите. Но ал-Башa предупреждава, че всеки опит за изтласкване на бунтовниците от крайбрежието ще бъде труден, особено предвид напредъка на групировката в производството и използването на дронове и балистични ракети. Влияние оказват и противоречията в йеменското правителство.