Новият бюджет: Дупката в хазната е 1,75 млрд. евро

По последни данни дупката в хазната в края на април е 1,75 млрд. евро. Бизнесът и икономистите коментират шансовете новото правителство да се справи с бюджетния дефицит и очакванията към новия бюджет.

След като правителството на Борисов подаде оставка след серия от протести за бюджета, сега очакванията на хората към финансовата рамка са различни – от овладяване на дълга до запазване на покупателната способност и ръст на доходите.

„Поне 5 до 10% спрямо инфлационния индекс на основните потребителски цени, тъй като основните разходи за живот са разходи за храни и транспорт“, коментира гражданин.

Румъния, която не е в еврозоната, е с много по-висока инфлация, посочи председателят на КРИБ
„Повече пари за здравеопазването“, казва друг.

„Да не се вземат нови заеми, за да се изплащат заплати и пенсии. Те са за излишно раздута държавна администрация“, посочи трети.

Към края на април дупката в бюджета е значително по-голяма отколкото миналата година по същото време и възлиза на 1,4% от БВП. Според икономисти трябва да се търсят възможности за съкращаване на разходите.

„Могат да се съкращават бройки в министерства. Няма съкращения на министерствата, но вътре в тях могат да се правят реорганизации и да не се повтаря рязането, което нанася тежък удар срещу капиталовата програма“, каза икономистът Стоян Панчев.

Ръстът на заплатите в обществения сектор е 5%, но инфлацията надхвърля 7%. Според експертите индексации на заплатите трябва да има само където има изоставане.

„Ако има увеличение на заплатите, кой ще плаща, особено когато няма предвидено вдигане на данъците?“, попита Стоян Панчев.

Бизнесът също има очаквания към бюджета.

„Чрез него може да се постигне добро ограничение на инфлацията и ограничение на тегленето на нови кредити и да започнем да се връщаме към нормалното“, каза Кирил Домусчиев от КРИБ.

Според анализаторите, ако не бъде свит дефицитът, той ще продължи да се покрива от дълг. Прогнозите са, че ще се стигне до вдигане на данъци, както в Румъния.