Новият крал на Южна Америка! (ВИДЕО)

Южна Америка има своя нов футболен крал - Флуминензе! Копа "Либертадорес" най-сетне попадна във витрината на тима от Рио де Жанейро. Новият властелин на най-престижния клубен турнир в Южна Америка надигра на финала аржентинския гранд Бока Хуниорс с 2:1 след продължения и драма на митичния стадион "Маракана".

Това е най-големият успех в 121-годишната история на Флу. Мачът на годината за този континент оправда очакванията и за пореден път типично за тази част на света страсти и драми не липсваха. Винаги е така, когато един срещу друг на футболния терен са аржентинци и бразилци.

За Флуминензе се разписаха Херман Кано и Джон Кенеди, който беше изгонен в 101-ата минута. За гостите точен беше десният защитник Луис Адвинкула, а Франк Фабра също се прибра по-рано под душовете, виждайки червения цвят дълбоко в добавеното време на първото продължение.

Уникалната атмосфера на стадиона помогна за шоуто, като по трибуните имаше близо 70 000 фенове, които бяха разделени на две, а леко превъзходство на трибуните имаха бразилците, които бяха и домакини. Над 33 000 аржентинци влязоха на стадиона, но близо 100 000 останаха без билет по улиците на града. На черно билетите варираха между 1500 и 15 000 долара.

Интересното е, че четирикратният шампион на Бразилия стана и първият отбор от 2014 година, който печели трофея за първи път. Тогава това стори аржентинският Сан Лоренсо. С триумфа Марсело и компания станаха и 26-ият клуб, печелил трофея, както и 11-ият бразилски, с което се подобри и на настоящия рекорд от десет отбора.

Флуминензе не само, че спечели трофея, но детронира официално най-големия си враг Фламенго, който до този момент беше носител на отличието, което остава в Рио де Жанейро и през тази година. Но влиза във витрината на Флу, който чакаше 15 години, за да се реваншира пред феновете си за загубения си единствен финал след дузпи срещу еквадорския ЛДУ Кито през 2008 година, отново на "Маракана". Тогава финалът още се играеше в два мача, като бразилците след поражение с 2:4 в гостуването, побеждават с 3:1, но това не беше достатъчно.

Мечтата на Бока Хуниорс продължава да се изплъзва и така жадуваната седма Копа "Либертадарес" вече 16 години отказва да попадне в техните ръце. "Генуезците", които бяха подкрепяни от уникален брой фенове, пристигнали в Рио за рекордния 12-и финал на техните любимци, като дръпнаха с два на Пенярол, останал с 10 битки за трофея в най-важния клубен турнир в Южна Америка.

Аржентинците загубиха трета поредна битка (през 2012 г. от Коринтианс, през 2018 г. от Ривър Плейт и сега от Флуминензе), втора поред след продължения. "Синьо-жълтите" пак не успяха да се изравнят с Индепендиенте, който остава едноличен лидер със седем трофея, а последният спечелен е през далечната 1984 г.

Останалите, стъпвали на най-високия клубен връх в Южна Америка, са Пенярол с пет титли (последната през 1987 г.), Ривър Плейт и Естудиантес с по четири, а с по три са Олимпия Асунсион, Насионал, Сао Пауло, Палмейрас, Сантос, Гремио и Фламенго.

Триумфът е исторически и рекорден пети пореден за тим от Бразилия, която вече тотално доминира на клубно ниво в турнира през последените години. От легендарния финал между Бока Хуниорс и Ривър Плейт през 2018 година, трофеят се сменя само между двата мегаполиса - Рио де Жанейро и Сао Пауло, като три пъти финалът бе между бразилски тимове. Единствено двата гранда от Буенос Айрес по един път стигнаха до финал, но без успех срещу грандовете от Рио - Фла (2019 г.) и Флу (2023 г.). Аржентина остана с едва два трофея повече - 25 на 23.

43-годишнят Фабио започна под рамката на вратата за бразилците в своя мач №100, което го нарежда на трето място в историята.

Двамата треньори Хорхе Алмирон и Фернандо Динис разчитат много на опита през този сезон. Показва го и фактът, че двамата вратари, които бяха титуляри, са на обща възраст почти 80 години. Известният аржентински вратар Серхио Ромеро, който изведе "генуезците" до този мач, след три месеца ще навърши 37 години.

Неговият колега Фабио пък през септември навърши 43 години, но въпреки това продължава да е твърд титуляр за "трикольорите". Легендата на Крузейро пристигна в Рио през 2022 година след 955 мача да клуба от Бело Оризонте, но въпреки напредналата си възраст има вече 117 мача за Флу, като 56 от тях са през календарната 2023 година.

Интересен факт е, че нито един измежду Ромеро и Фабио не беше печелил до този момент Копа "Либертадорес".

След като спечели пет трофея от Шампионска лига с Реал Мадрид, легендарният Марсело прибави към успехите си и Копа "Либертадорес". Левият бек започна като титуляр и игра 80 минути, а същевременно с това той стана й 13-ият футболист, който е печелил най-престижните клубни отличия в Европа и Южна Америка, като е единственият с общо шест трофея от двете надпревари.

Първият, който стига до този легендарен дубъл е Хуан Пабло Сорин. Интересното е, че това се случва в една и съща година – 1996-а, когато триумфира в Шампионска лига с Ювентус, а няколко месеца по-късно в Копа "Либертадорес" с Ривър Плейт.

Най-много време пък отнема на легендарния десен бек Кафу – 15 години: през 1992-а завоюва "Либертадорес" със Сао Пауло, а през 2007-а печели Шампионската лига с Милан. Последно в елитния списък влезе Хулиан Алварес през юни 2023 с триумфа си в европейския турнир на богатите с Манчестър Сити, а пет години преди това печели южноамриканския трофей с Ривър Плейт.

Останалите, достигнали до това величие, са Роке Жуниор, Дида, Карлос Тевес, Валтер Самуел, Роналдиньо, Неймар, Данило, Рафиня, Рамирес и Давид Луис.

Пълният списък:

1. Хуан Пабло Сорин (КЛ – Ривър Плейт 1996 г.; ШЛ – Ювентус 1996 г.)

2. Роке Жуниор (КЛ – Палмейрас 1999 г.; ШЛ – Милан 2003 г.)

3. Кафу (КЛ – Сао Пауло 1992 г. и 1993 г.; ШЛ – Милан 2007 г.)

4. Дида (КЛ – Крузейро 1997 г.; ШЛ – Милан 2007 г.)

5. Карлос Тевес (КЛ – Бока Хуниорс 2003 г.; ШЛ – Манчестър Юнайтед 2008 г.)

6. Валтер Самуел (КЛ – Бока Хуниорс 2000г.; ШЛ – Интер 2010 г.)

7. Роналдиньо (ШЛ – Барселона 2006 г., КЛ – Атлетико Минейро 2013 г.)

8. Данило (КЛ – Сантос 2011 г.; ШЛ – Реал Мадрид 2016 г.)

9. Рафиня (ШЛ – Байерн Мюнхен 2013 г.; КЛ – Фламенго 2019 г.)

10. Рамирес (ШЛ – Челси 2012 г.; КЛ – Палмейрас 2020 г.)

11. Давид Луис (ШЛ – Челси 2012 г.; Фламенго 2022 г.)

12. Хулиан Алварес (КЛ - Ривър Плейт 2018 г.; ШЛ – Манчестър Сити 2023 г.)

13. Марсело (ШЛ – Реал Мадрид 2014 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2022 г.; КЛ – Флуминензе 2023 г.)

"Реал Мадрид ще ме разбере. Това е най-значимата ми титла, защото е спечелена с клуба, който ме изгради, заяви Марсело след края на финала. - Печеля много важна титла с любимия си клуб, който ми даде всичко. Няма нищо по-добро от това. Безценно е".

35-годишният бразилски ветеран, който е и юноша на Флуминензе, има във визитката си и шест шампионски титли в Ла Лига, пет Суперкупи на Испания, три Суперкупи на Европа, две Купи на Испания и четири титли от Световното клубно първенство. Марсело е спечелил 18 от всичките 21 финала, в които е участвал.