Ново 20: Не приемат жълтите стотинки

Пореден случай, който повдига въпроса не за парите, а за отношението към клиента. Жена на има Николета разказва за преживяването си на басейн „Терма“ в село Ягода. След като поръчва храна за 6 евро и плаща с банкнота от 50 евро, служителят на касата я пита дали има 1 евро, за да му улесни рестото.

Тя започва да събира монетите – 50 цента, две по 20 цента, а последните 10 цента са в монети от 5, 2, 2 и 1 цент. Вместо благодарност обаче получава неочакван отговор:

„Тия не ги приемаме.“
Помислих, че се шегува.
Попитах:
„Как така не ги приемате? Това пари ли са или не са пари?“
Отговорът беше:
„С такива пари не работим.“
И остави последните дребни монети на плота.
Замислих се… кога станахме толкова “голяма работа”?
Не става въпрос за 10 цента. Не става въпрос и за сумата.
Става въпрос за отношението.
Първо ти иска услуга, за да му улесниш рестото. После, когато му я правиш, решава, че част от парите ти вече “не са пари”.
Това за мен е българският цървулизъм, не туризъм- цървулизъм.
Не бедността.
Не липсата на възможности.
А онова дребно високомерие, с което някои хора започнаха да се държат така, сякаш клиентът им пречи, а не ги избира.
Да работиш с хора не означава просто да вземеш парите им.
Означава да ги уважаваш.
Защото ако 1, 2 или 5 цента не са достатъчно добри за теб, проблемът не е в монетите.
Проблемът е в отношението.