Няма кадри: Работещите са намалели с 1 милион за 15 години

Населението в работоспособна възраст е намаляло с 1 милион души за последните 15 години. На всеки 100 излизащи в пенсия се падат едва 69 младежи, които могат да ги заместят на пазара на труда. Тревожните данни посочват от Икономическия и социален съвет.   

"За съжаление в много важни за конкурентоспособността на българската икономика сектори, работещите са в напреднала възраст. Сектори като металообработващата индустрия - сред инженерите, електротехниците и заварчиците, както и в медицината, където медицинските сестри работят и след пенсионирането си, са изправени пред сериозен кадрови проблем". Това заяви в предаването „Пресечна точка” доц. д-р Милена Ангелова, която е председател на Комисията по макроикономика, бюджет и финанси към Икономическия и социален съвет.

По думите ѝ съотношението между хората над 55 години и тези под 35 години в тези сектори е много тревожно. "Това означава, че когато тези хора престанат да могат да полагат труд, дори и след пенсионна възраст, няма да навлизат достатъчно кадри, които да ги заместят. Страхувам се, че дори работещите пенсионери няма да ни спасят в тази ситуация", предупреди тя. 

И изтъкна причините, за които ИСС предупреждава отдавна. "Когато имаме толкова малко млади хора, които навлизат на пазара на труда поради демографската криза, както и този сериозен отлив вследствие на емиграцията от България, трябва много внимателно да използваме човешкия ресурс, който остава в страната. Трябва да помагаме на тези деца да постигнат най-доброто чрез образователната система. Например, наблюдаваме стремеж към висше образование на всяка цена, а то не трябва да бъде самоцел", обясни Ангелова. 

Затова в доклада на ИСС се предлага да се съкрати срокът за придобиване на бакалавърска степен – от четири на три години. Тя даде аргументи в подкрепа на предложението: "Бакалаврите обикновено не остават само с тази степен. В много дисциплини, където това е възможно – например икономическите специалности и други области, в които не се изискват специфични практически умения – подобна промяна би могла да бъде приложена. Разбира се, в професии като медицината или правото това не е възможно". 

Доцент Ангелова подчерта, че идеята е така наречената фундаментална подготовка да бъде съкратена по начин, който все пак осигурява необходимите базови знания. След това студентите могат да се профилират чрез магистърските програми, така че да бъдат по-добре подготвени за изискванията на конкретните професии. 

Освен това експертите предлагат и промени в средното образование като намаляване на ваканциите и удължаване на периода на задължителното основно образование. "Целта е децата да придобият една базова грамотност, която да е единна за всички", обясни доцентът.