Няма желаещи: Липсват фрезисти дори срещу 5000 лева заплата
"Ако чакаме МОН да даде политиката, която да ни даде нужните кадри, няма да стане", коментират експерти
Повече свобода за училищата, по-голяма гъвкавост при създаването на специалности, за да не изостава драматично образованието от развитието на технологиите, както и непрестанно повишаване на компетентностите на педагогическите специалисти - това бяха част от препоръките, които отправиха представители на бизнеса и директори към просветното министерство на традиционната кръгла маса за образованието, организирана от Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ), предава СЕГА.
"Висшите училища могат да създават свои специалности, но училищата не могат. МОН трябва да вземе отношение и да направи промени в реда за създаване на специалности в средното образование. Там е мястото за създаването им, в университетите се подготвят хора за ръководни позиции, а нас ни трябва и хора, които да работят", това коментира Спас Иванов, управляващ директор в Baseline Cyber Security. По думите му в момента има обяви за стругари и фрезисти с по 4-5 хиляди лв. заплата, но такива средни кадри се намират трудно.
"За да преподаваме специалността киберсигурност например, ни е нужен типов учебен план. Сега можем да преподаваме по нея в рамките на факултативните и избираеми часове, но няма да създадем специалисти по киберсигурност, а хора, които просто поназнайват от киберсигурност", поясни Маргарита Янакиева, директор на професионалната гимназия по високи технологии "А. С. Попов" в София. По думите й пътят до изработването на подобни планове е дълъг и тромав и дори да се случи скоро, до създаването на подобни специалисти ще минат поне 7-8 години.
Според нея професионалното образование в България е изминало дълъг път и за разлика от преди 4-5 г. вече се търси както от родителите, така и от бизнеса, но пред развитието му остават две предизвикателства - непрекъснатото повишаване на компетентностите на учителите и мотивирането на учениците. "Ако новите постижения не се интегрират в образованието, ще загубим безвъзвратно потенциала на бъдещите специалисти", коментира и Митко Узунов, създател на Клуба по киберсигурност в гимназията.
Един от най-преките пътища за това е представители на бизнеса да влязат в университетите и да преподават на студентите своите знания, каквато възможност дава законът за висше образование и от която се възползват някои висши училища, стана ясно на дискусията. Подобна практика има Висшето училище по телекомуникации и пощи, в което част от лекциите се водят от експерти от практиката, които също така участват в създаването на учебните планове и дори съдържанието по различните специалности.
"25% от академичния ни състав паралелно работи в едни от най-големите телекомуникационни и ИТ компании", посочи проф. Миглена Темелкова, ректор на ВУТП и председател на Съвета на ректорите. По думите й чистите специалисти вече няма да носят тази принадена стойност, която са носили досега, затова и бъдещето е на интердисциплинарните специалности, които са възможни чрез обединение на ресурсите на няколко университета. Такива във ВУТП има няколко - телемедицина, софтуерно проектиране в медицината, комуникационни системи за организация на въздушното пространство, но акредитацията на всяка от тях е отнела по 1.5 г.
"Има нужда от по-голяма бързина от Националната агенция за оценяване и акредитация, когато се предлага иновативен образователен продукт, иначе той остарява", посочи тя. Според нея само когато има споделяне на ресурси и сътрудничество с бизнеса, може да се очаква добър краен резултат, т.е. качествено обучени кадри, някои от които още във втори курс получават двойно по-високо възнаграждение от това на асистентите, които им преподават.
"Кадри има, колкото и да се говори за трудностите по намирането им. Те са по-фокусирани и с по-голяма подготовка. Виждаме обаче забавяне в учебните програми и в налагането на новости", коментира Иво Русев, главен търговски директор на Telelink Business Services. Той разказа за създадената към компанията TBS Академия, в която се попълват "дупките" в знанията на младите хора. "Всяка програма обхваща първоначално 120 човека през първите 3 месеца. Вторите 3 месеца остават 20 човека, на 20% от които предлагаме работа, т.е. потенциалът е доста голям", коментира той.
"Ако чакаме МОН да даде политиката, която да ни даде нужните кадри, няма да стане. Бизнесът трябва да търси училищата, а не чрез МОН да попадаме в омагьосан кръг", коментира директор от Стара Загора, който активно си сътрудничи с различни фирми.
"Имаме нужда от повече свобода да избираме международни академии за обучение и достъп до учебно съдържание, което се осъвременява на всеки 3-6 месеца", призова негова колега от Бургас. МОН трябва да направи така, че преподавателите в училище да не си сменят професиите, разочаровани от заплащането. трябват ни преподаватели, които да адаптират начина на мислене на новото поколение ученици. Бизнесът пък трябва да поощрява служителите си да преподават в университетите. Издирваме хора, които да дойдат и да разкажат за реалния си опит, те умират от смях, когато трябва да се разпишат срещу възнаграждението, което го очаква", коментира проф. Сотир Сотиров от университет "Асен Златаров" в Бургас.
