Охрид – българската перла на Северна Македония

Охрид е наричан българската перла на Република Северна Македония и не е без основание. Усещането е като за Солун. Разбира се, мащабът е няколко пъти умален, но така или иначе всеки, който посещава Охрид за първи път, когато отива към крайбрежната улица, неволно казва, че отива към морето. Охридското езеро е толкова голямо, че създава изключително осезаемото усещане, че човек се намира не до езеро, а до истинско море.

Разбира се, регионът на Югозападна Северна Македония си има своето специфично очарование. Тук и храните са по-различни, по-сръбски, по-албански. Въобще, сръбското влияние в много отношения не може да се отрече. Пристигаме в Охрид рано сутринта, настаняват ни във вилата на бивш министър на образованието – вила „Ивона". Архитектурата и обзавеждането наистина са на „министерско” ниво. Вниманието към нас – също. Не защото сме българи, предполагам, а защото сме гости.

Отпиваме, или откусваме от прословутия салеб в първото заведение, в което намираме ласкав припек във февруарската сутрин. Това е топла напитка, която има и медицинско приложение – действа добре на бронхите и представлява нещо като бяла каша, която се консумира подсладена и с малко канела отгоре. Това е нещо като местен специалитет.

Прави се от корените на някаква орхидея, доколкото успяхме да разберем. Места в заведенията има, сякаш градът е пуст, но това е само привидно, още привечер, докато слънцето още не е минало отвъд Самуиловата крепост, заведенията са препълнени от хора – предимно местни, но и туристи. Макар и да сме малко туристите в този сезон, все пак има достатъчно.

Дочуваме разговори, местните си говорят за това с кого са били най-добре в исторически план. За нас казват само: „Бугарите са си бугари", каквото и да означава това!

Залезите в Охрид са прелестни. Вечерта заведенията са пълни. Има всякакви туристи, но сякаш най-много са турците, гърците и ние – българите. Македонците също умеят да се веселят, създават атмосфера на приятелство. Местният ресторантски оркестър на заведението „Тино" обърна достатъчно внимание и на българската група, макар че тя беше най-малобройна.ohrid2

Билянините извори са една от атракциите в Охрид. Местен жител обаче ни обясни, че това било само легенда, може и да е така, но пък поне е красива легендата.

Разбира се, най-голямата местна атракция, след езерото, вероятно е Самуиловата крепост. Съоръжението е доста запазено, разбира се, е реновирано и достроявано, но пък е направено елегантно и не се набива на очи като някои други опити на други места за възстановяване на историята, като на практика се прекроява и изменя до неузнаваемост. Наблизо, на съседния хълм, над стария град, е и Охридската архиепископия, под чието име държавата се надява да получи независимост, или автокефалия за православната църква на Северна Македония, което им беше обещано неотдавна от Вселенския патриарх Вартоломей.

Тръгваме към Скопие. Пътят не е магистрала, но пък е доста удобен и живописен. Минава се покрай Кичево, Гостивар, Тетово и се стига до столицата, но преди това спираме на най-вкусните мекици – една местна забележителност малко преди Гостивар, по главния път.

Пътят ни минава и през село Заяс, до което е изграден мемориалът Майка Албания. Районът е населен предимно с етнически албанци. Преди години те изграждат този комплекс, простиращ се на 3000 квадратни метра. Той е посветен на около 500 албанци от региона, загинали през 1913 г., по време на Втората балканска война и за които се смята, че някои са екзекутирани от сръбски сили.

Големият мемориал включва албански флаг на 30-метров стълб, пет метров висок бронзов паметник, наречен „Албанската майка", и около 500 околни цилиндрични надгробни паметници.

„Телата на всички паднали бойци, които все още са погребани в кладенци, планини и масови гробове, ще бъдат пренесени в мемориалния комплекс. Няма да оставим камък непреобърнат, докато не ги намерим ", заяви тогава водачът на Демократичния съюз за интеграция в Македония - Али Ахмети. Той е роден именно в това село.

Пътят до Скопие не е особено много, но се създава усещането за умора, въпреки, че сме изминали само 168 км., защото се минава през Шар планина между Кичево и Гостивар, където пък до село Вруток извира емблематичната за Македония река Вардар.

Това е Северна Македония – красива държава, много измъчена, поделена сякаш между различни исторически, не рядко и арогантно неверни, истини, която обаче уверено върви по своя път.

bulgaria-weekly.com