Около 70 000 души в България страдат от Алцхаймер

На 21 септември е Световният ден за борба с Алцхаймер. По данни на гражданско сдружение „Алцхаймер България” около 70 000 души у нас страдат от заболяването.

„Майка ми често се губи. Когато хора я намират, тя за щастие все още помни адреса си”, казва Златан, близък на дементноболен.

Деменцията е нелечима и бързо прогресираща болест, с чиито трудности се сблъскват както самите болни, така и техните близки.

„Сблъсъкът между дълга, който имаш към близките си хора и себесъхранението. Това е основният проблем, който мисля, че тормози повечето от хората, грижещи се за такива дементноболни. Основният проблем, с който се сблъскваме ние, е чисто морален”, казва Златан.

Той е близък на дементноболен и поради тази причина създава група в социалните мрежи, чиято цел е споделянето на ежедневните трудности с хора в подобно положение.

„В тази група именно споделяме за това какво всъщност се случва, бавно и сигурно вървим по хлъзгавия път надолу. За съжаление както самите болни, така и тези, които се грижат за тях”, казва Златан.

С напредването на болестта се влошава освен психическото състояние на болните, така и физическото.

„В доста по-напредналите стадии сами разбирате, че хората са абсолютно неподвижни, има тотална когнитивна загуба и инконтиненция, тоест неволното изпускане. Когато тези хора са напълно без движени, сами разбирате, че грижата е доста по-голяма. Всички сме наясно, че това е нелечимо заболяване. То прогресира, болните се променят с всяка една година става по-лошо”, обяснява Златан.

Според експерти причините за заболяването са много. При ранно диагностициране забавянето на влошаването му е възможно.

„Един от първите признаци е забравянето. Следва объркване, дезорентация в позната среда”, обяснява неврологът Мария Пеева. „Диагностицирането става с определен алгоритъм на поведение, като трябва да се направи ЯМР, трябва да се направят психологични изследвания”, обяснява още тя.

С влошаването на състоянието на болния, ескалира и неговото поведение спрямо заобикалящите го.

„Появява се и агресията, която е една от основните
характеристики на болните и когато този човек не те познава, той агресира спрямо теб. Непрекъснато повтаряне на едни и същи въпроси, могат да забравят за къде са тръгнали, да забравят какво са искали да кажат”, разказва Златан.

„Тежка е вече грижата в последните стадии, когато не може да се самообслужва, не може да ходи до
тоалетна, изпуска се, тогава е тежката”, обяснява неврологът Мария Пеева.
Мнението на близки и лекари е, че възприятието на българите за болестта е по-скоро негативно и често на тези хора се гледа с пренебрежение.

Според Мария Пеева често хората се притеснявали да отидат на лекар.

„Тези хора те заливат с негативни коментари. Според тях ти си един жесток човек, който е оставил собствения си родител на произвола на съдбата”, обяснява Златан.

Съветът на специалистите е да се влага разбиране при общуване с тези хора.

„Трябва да са по-внимателни, по-снизходителни към тях, да подхождат с разбиране, да не им се карат, когато например нещо са сбъркали, особено близките, защото те не го правят нарочно”, казва Мария Пеева.