Около Сатурн може да има живот

Ключова химическа съставка, показателна за възможен извънземен живот, е открита от учени на замръзнала луна на Сатурн. Това откритие може да бъде революционно за теорията за разпространението на живота във Вселената, казва планетарният учен Крис Импи в интервю за Daily Star. Намирането дори на микробна форма на живот на луната на Сатурн е важен пробив, казва той.

Крис Импи, автор на „Светове без край“ - книга, посветена на изследването на възможностите за живот на други планети, обяснява, че намирането на живот на Марс би било по-малко вълнуващо, тъй като вече имаме постоянен обмен на материали с тази планета благодарение на метеоритите.

„Космическите камъни могат да се движат от Марс към Земята и вероятно обратното. Следователно животът на Марс не би могъл да възникне независимо, ако биохимичните и генетичните основи са сходни. Но в случай на живот на луни като Европа, Титан или Енцелад или на други обекти извън Слънчевата система, той вероятно е възникнал независимо от земния живот“, казва Импи.

Това откритие може да означава, че животът не е възникнал само веднъж в Слънчевата система и според логиката би трябвало да съществува в много други части на нашата галактика. Въпреки това проверката дали има земни микроорганизми в пробите, върнати от Марс или Енцелад, се оказва трудна задача.

„Повечето космически кораби се стерилизират преди изстрелването и след връщането им на Земята през атмосферата. Процесът на стерилизация обаче не е идеален, така че има възможност за инфекция. Пробите, донесени от Марс, ще бъдат обработвани изключително внимателно, за да се сведе до минимум тази възможност", обяснява Крис Импи.

Ако все пак се открие извънземен живот, това почти сигурно ще са микроскопични организми, а не малки зелени човечета, казва през смях изследователят.

Крис Импи подчертава: „На Земята микробният живот е съществувал милиарди години преди появата на сухоземните растения и животни. Следователно, в логичния ред на нещата, микробите винаги възникват преди високоразвитите цивилизации и може би с порядъци повече от броя на напредналите форми на живот. Ако открием цивилизация, подобна на нашата, няма веднага да поискаме помощ. Ще я проучим внимателно, за да получим възможно най-много информация, без да се свързваме или взаимодействаме директно с нея. Това е един вид предпазна мярка. Ако тази цивилизация се окаже по-малко напреднала, можем да й помогнем, а ако се окаже по-напреднала, може да ни помогне, при условие, че е безопасно“, казва Импи.