Отпадане на ЦСКА = национално предателство

ЦСКА е на кръстопът. Отдавна отборът не се е намирал в такова окаяно състояние - от ръководство, като се мине през състав, та се стигне до публиката, която винаги е била стожерът на клуба. Днес тимът на Саша Илич е изправен пред рутинно продължаване в Европа, или пред грандиозно и срамно отпадане от Македония Гьорче Петров. Първата среща, играна в западната ни съседка, завърши 0:0, а ЦСКА не показа никакви аргументи, че е по-добрият от двата отбора, независимо от разликата в класите. Червените играха цяло полувреме с човек повече, а дори можеха и да загубят.

Такива отбори преди време не бяха критерий за ЦСКА и армейците печелеха с рутина и дори без много усилия, но времената отдавна се промениха. След спада след паузата в първенството миналия сезон, 31-кратните шампиони на България вървят само надолу - най-голяма разлика в точките от шампиона Лудогорец, след това и загуба от Левски на финала за Купата на България. Новата кампания в първенството започна също зле, дори отчайващо, като същото важи и за началото на евротурнирите и участието на червените в Лига на конференциите.

Играта не върви, футболистите не могат да се уцелят с подаване, а какво остава и за точен удар към вратата на противника. И всичко това след смяната на още треньори, като сега попарата ще сърба сърбинът Саша Илич.

ЦСКА няма право на грешка. Не и сега! Не и срещу отбор от Македония! Всички са наясно с напрежението по оста "София-Скопие" от години и съвсем недружелюбните отношение между гражданите на двете страни. ЦСКА записа две срамни отпадания преди повече от декада - срещу Мура и Зимбру в Европа, а пораженията влязоха във фолклора на левскарите, макар че те най-малко имат основание за това...

Както и да е - сега ЦСКА защитава не само своята чест, а и честта на България, както го е правил клубът винаги и на всякакви спортни сцени. При отпадане от Македония Гьорче Петров не само, че армейците ще влязат във фолклора на останалите отбори, а и ще се счита за национално предателство. Червените нямат право да неглижират ситуацията и да играят под възможностите си, независимо с колко чужденци играят в състава си. Дано и българите в отбора, както и ръководството успеят да обяснят на футболистите важността на двубоя - за ЦСКА, за България, за честта!

Толкова.

Саша Илич заяви колко има отбора нужда от подкрепата на публиката и с това не открива топлата вода. В момента феновете - най-голямата опора на клуба, бойкотират мачовете на отбор. Е, не всички, но ядрото и гневът е насочен към ръководството, което нищо не прави за стопяване на ледовете, нищо не прави и управлението да тръгне в друга посока, положителна. И си заслужава отношението.

Смисълът на футбола и изразяване на дадена позиция се прави на стадиона, не пред телевизорите или в заведенията. Тогава гласът на публиката може да бъде чут. На много хора им е удобно ЦСКА да няма подкрепа на стадиона, но протестът трябва да е на трибуните - той трябва да е гласен, мощен, ако трябва вулгарен и арогантен, за да не си мислят хората в ложите, че дъжд ги вали, когато са плюти. И за да им светне червената лампичка, че търпението на феновете е изчерпано и че всичко започва и свършва с доведени на килограм футболисти, продадени на печалба.

Футболът без фенове е нищо! ЦСКА без феновете си е нищо - това, което е в момента, а именно - вялост, безидейност и апатия.

Затова - гневът и недоволството на стадиона, за да не става ЦСКА за срам и посмешище, особено срещу противник като Македония ГП.