Падението на Императора: Аз съм най-големият отпадък! (ВИДЕО)

Падението на един бивши футболист продължава. За съжаление. Наричаха го Императора, но когато беше професионалист. Преди време Адриано Лейте Рибейро прекрати кариерата си и продължи свободното падане. Сетихте ли се кой е той? Да, Адриано - онзи нападател, който радваше хората с изявите си с екипите на Интер, Фиорентина, Парма, Рома, а в родната Бразилия е ритал още за Фламенго, Сао Пауло, Коринтианс, Атлетико Паранаензе, преди да завърши жалките си професионални дни в американския Маями Юнайтед. Сега той разкри какво се случва с него - в отворено писмо.

Бившият нападател сподели открито за пристрастеността си към алкохола, как е повлияла смъртта на баща му и за живота във фавелата Вия Крузейро. За "селесао" 42-годишният бивш нападател има 27 гола в 48 мача, като той е играл още за юношеските и младежки формации на Бразилия.

"Знаете ли кой е най-големият загубеняк във футбола? Аз! Харесвам тази дума – отпадък, такъв съм. Не само заради това как звучи, но и защото съм обсебен от идеята да пропилея живота си.

Живея в неистово разточителство и се радвам на тази стигма. Не употребявам наркотици, както казват много. Не съм и по престъпленията, въпреки че можех да се занимавам с това. Не обичам и дискотеките. Вместо това винаги отивам на едно и също място в моя квартал. Там пия през ден до безсъзнание.

Всъщност в останалите дни също пия. Как човек като мен стига до тази точка? Не обичам да давам обяснения на другите. Но ето ви едно – пия, защото не е лесно да си обещание, което остава дълг. И става още по-лошо на моята възраст.

Наричат ме Императора. Много хора не разбират защо изоставих славата, за да седя в стария си квартал и да пия до забрава. Защото в един момент го исках и това е решение, което сега не може да се върне назад.

Живея в изисканата част на Рио де Жанейро от много години. Но пъпът ми е заровен във фавелата Вия Крузейро, част от Complexo da Penha (квартал, състоящ се от 13 фавели). Там се чувствам най-спокоен", споделя в писмото, публикувано в публикувано в The Players Tribune, 42-годишната "кариока" (б.а. - така наричат само родените в Рио де Жанейро, но не и в останалите населени места в Бразилия).

А сега и малко история...

Адриано прекарва своето детство в една от фавелите на родния си град Рио де Жанейро - там, където цари престъпността и насилието. Бившият футболист обаче изобщо не обръща внимание на тъмната страна на своя роден край. За него са важни само веселите моменти, които прекарва с приятелите си и, разбира се, футболът, който практикува от ранна възраст.

"Това беше истинско детство, не като онова "клик, клик, клик" по екраните, което децата правят в днешно време", спомня си преди време Императора.

Родителите му събират пари, за да го запишат в академията на Фламенго, наричана просто Escolinha. Фламенго обаче е квартал в Рио де Жанейро, който се намира изключително далеч от фавелата, в която е домът на Адриано. Тъй като е нужно да се придвижва с два различни автобуса, а той все още бил, както се описва, "фъстък", взима със себе си своята баба. Впоследствие тя идва с него на всяка една тренировка в продължение на осем години. Това е и един от фактите, заради които се страхува от баба си, тъй като и тя е голяма фенка на Менго, както галено наричат "червено-черните" в Бразилия.

Футболът и тренировките винаги са били на първо място за младежа. Прекарва всеки ден в няколкочасови пътувания, възрастната жена редовно споделя на внука си какво е сбъркал в мачовете и как може да се поправи. За сметка на това обаче времето за учене на Адриано е твърде малко. Бразилецът споделя, че е повтарял пети клас три пъти.

В академията младият талант не е използван на върха на атаката -играе като защитник, или по-точно като ляв краен бранител. Той обаче натрупва голямо количество мускулна маса, а комбинирано с невероятния му ляв крак, единственото логично решение е да бъде поставен в центъра на нападението.

Младокът се представя отлично като нападател, дори срещу мъжете, въпреки че е едва на 17. Адриано вярва силно в Бог и отдава целия си талант на него. Смята, че левият му крак е дар от него и това е причината да е толкова силен.

Адриано впечатлява сериозно с изявите си за Фламенго и привлича ред погледи от европейски клубове. Интер в крайна сметка, е клубът-късметлия, с който младокът подписва на едва на 19-годишна възраст. Още с идването си Адриано печели любовта на тифозите, които я изразяват със създаването на легендарния прякор Императора.

В съблекалнята всичко, което вижда около себе си, е само и единствено звезди - Роналдо, Зеедорф, Матераци, Санети.

Един от най-прочутите голове на Адриано е първият му гол за Интер. Той го отбелязва срещу Реал Мадрид на "Бернабеу". Отсъден е пряк свободен удар за "нерадзурите" пред наказателното поле на "Лос бланкос", който южноамериканецът е напът да изпълни. В същия момент Матераци застава до него и настоява той да поеме отговорността. Разбира се, футболист с темперамента на Матераци не би отстъпил лесно свободен удар, особено на 19-годишен младок. Кларънс Зеедорф обаче се намесва и нарежда, че Адриано ще изпълни фаула.

В този момент сигналът е даден, младият бразилец се засилва и изпраща топката с чудовищна сила в горния десен ъгъл на вратата. Фамозен гол, който определено оставя съотборниците му очаровани, а Матераци безмълвен.

"Това беше началото на моята любовна приказка с Интер. И до ден днешен Интер е моят отбор. Обичам Фламенго, Сао Пауло, Коринтианс... Обичам много от местата, на които съм играл, но Интер е специален за мен", признава Императора.

Следващите три сезона Адриано прекарва под наем във Фиорентина, а след това и в Парма, където наистина успява да покаже на какво е способен, отбелязвайки 26 гола в 42 мача. През 2003 г., след напускането на Феномена Роналдо в посока Мадрид, Императора се връща в “Интер” и директно е избран за титулярен нападател.

С националния отбор на Бразилия Адриано също се представя на ниво, което кара бразилските фенове също да обикнат своя нападател. Един момент с националната фланелка обаче със сигурност блести измежду всички други.

Най-емоционалният момент за него е финалът на Копа Америка срещу Аржентина през 2004 г. Таранът успява да отбележи изравнително попадение, което, разбира се, отдава най-вече на помощта на Бог. Попадение с левия крак изпраща мача в продължения, а впоследствие и на дузпи. "Златистите" печелят при наказателните удари и великата вечер е факт - "селесао" вдига трофея за трети път в своята история.

Адриано описва това като най-щастливия ден в живота си: "Да победя Аржентина по такъв начин, за своята страна, докато семейството ми гледа... Това е може би най-щастливият ден в живота ми".

Но животът ти може да се промени за миг...

Отговорът става ясен само девет дни след най-щастливия ден в живота на бразилеца. Деветият ден след финала на Копа Америка се превръща в най-тъжния в живота му.

"Звъннаха ми и ми казаха, че баща ми е починал от сърдечен удар. Наистина не искам да говоря за това, но ще ви кажа, че след онзи ден, любовта ми към футбола никога не беше същата. Той обичаше играта, затова и аз я обичах. Беше толкова просто. Това беше моята съдба. Когато играех футбол, играех за семейството си. Когато вкарвах гол, вкарвах за семейството си. Бях истински депресиран, приятелю. Започнах да пия много. Изобщо нямах желание да тренирам. Не беше свързано с Интер. Просто исках да отида у дома, казва Адриано. - Въпреки че феновете ме обичаха, радостта и тръпката ми ги нямаше. Нямаше как да натисна едно копче и да бъда себе си отново".

Оттогава в представянията на Императора започва да се забелязва сериозен спад и непостоянство. Не само головата му статистика, самия му манталитет и желанието му не изглеждат същите. През кампаниите 2003/2004 и 2004/2005 той записва смайващите 40 гола и девте асистенции в 60 срещи. Това включва и 10 попадения в девет мача от Шампионската лига през 2004/2005. Истински чудовищна статистика.

В един етап бразилецът натрупва не килограми и това изнервя феновете. Тенденцията да пие алкохол става всеизвестна, а освен това се спекулира, че приема наркотици. В интернет се появяват снимки на Адриано, държейки оръжие, заедно с хора, приличащи на гангстери. Всичко това прави Императора една доста проблемна и подозрителна фигура.

След престоя си в Интер, Адриано избира следващата си дестинация да е много специално за него място - у дома. Това обаче все още не означава край с футбола. Прекарва един сезон под наем в Сао Пауло, а след това подписва с клуба на своето детство - Фламенго.

"Когато се върнах в Рио, за да играя за Фламенго, не исках вече да бъда Императора. Исках да бъда Адриано. Исках отново да се забавлявам. И, братко, ние се забавлявахме. Ще ти кажа истината за този отбор на Фламенго. Понякога се явявахме на тренировки не заради футбола, а просто заради питиетата след това. Правихме всичко заедно, човече. И спечелихме. Да донесеш първата титла на Фламенго от 17 години насам? Това беше специално", признава бразилецът.

Адриано се радва на чудесен престой, вкарвайки 34 гола в 51 двубоя за един сезон. От друга обаче критиките не спират да валят.

"Той е алкохолик! Той изчезна! Вместо да печели милиони, той се върна във фавелата!", казват феновете, но за него обаче това да е у дома при близките си струва много повече от милионите, които европейският футбол предлага.

Все пак, след прекрасния си престой във фавелата, бразилецът решава да опита да възроди кариерата си в Европа. Преминава в Рома, където обаче нещата никак не потръгват. Само осем двубоя и нито едно попадение е това, което Адриано оставя на терена с екипа на "вълците". Остатъкът от кариерата си прекарва в Коринтианс, Атлетико Паранаензе и Маями Юнайтед, но той никога вече не е същият футболист. На 34-годишна възраст той обявява края на своята футболна кариера.

"Не спечелих Световното... Нито Копа Либертадорес. Но знаеш ли? Общо взето спечелих всичко друго. И имах страхотен живот, приятелю. Гордея се, че бях Императора, но без Адриано, Императора е безполезен", споделя той своята истина.

Адриано не носи корона, но е момчето от фавелите, което просто се върна у дома...