Първо в Lupa.bg: Майката на Даная благодари на ИСУЛ , че са уволнили д-р Христозова

Майката на Даная - Ани Стоянова, благодари на ръководството на болница ИСУЛ за взетото решение да отстранят докторката проф. Искра Христозова, след като онкохематоложката си позволи неверни и нехуманни думи по повод трагедията с починалото 14-годишно дете.

"Възникна сега една шеста Фондация "Даная" на една нещастна майка, която загуби детето си, но има някаква вина. Не може дете с тромбоцитопения да го качиш да спи на горния етаж на леглото. Тя има четири деца, самотна майка от 4 различни мъже. То да си удари главата, три дни по Гергьовден да не го заведеш на лекар. След това като отива в "Пирогов", понеже няма фактори, които да спрат това кървене, лекарите са виновни. Успяха от "Пирогов" да се измъкнат, сега нас ни обследват", се чува да казва Христозова в разпространено в социалните мрежи видео от срещата.

В събота следобед от ИСУЛ постъпи и официално извинение към майката на Даная Кулева. В него се казва, че още от понеделник, 10 февруари, проф. Искра Христозова няма да е член на лекарския състав на клиниката по детска клинична хематология и онкология в УМБАЛ "Царица Йоанна" – ИСУЛ. 

"Изказаното мнение на проф. д-р Христозова е лично нейно, а не на Клиниката по детска клинична хематология и онкология. По време на срещата тя присъства само в качеството си на подала сигнал до общината. Този сигнал е лично нейна инициатива, и за него нито ръководството на клиниката, нито ръководството на болницата, бяха уведомени предварително", пишат от ИСУЛ.

"Считаме, че е абсолютно недопустимо използването на подобни думи и контекст към родители на пациенти, както и че това е грубо нарушение на принципите на лекарската етика и морал". Писмото е подписано от доц. д-р Боряна Аврамова, началник на клиниката. 

След светкавичната реакция на болницата, майката на Даная написа пост във Фейсбук. Ето и пълният му текст:

"Тази нощ не мигнах.
Много мислих за вината. На ум разигравах различни сценарии, в които Даная сега щеше да е тук.
- Ако я бях качила в колата и за няколко часа усепеех да стигна до Турция?

-Ако още когато откриха тромбоцитопенията бяхме заминали в чужбина.
-Ако изобщо не се бяхме върнали в България.
-Ако бях по-настоятелна първия път и на висок глас, крещейки исках скенер?
-Ако по-рано бях вдигнала скандал и министъра беше реагирал ден по-рано?
-Ако не бяха празници?

Отговорите обаче нямат значение, имат, но само за мен. Даная я няма, моя свят е различен и това никога няма да се промени. Осъзнавам го с всяка клетка на тялото си.
Тук обаче идва въпросът "Защо", защо правя всичко това, има ли смисъл и ако има какъв е?
Казвала съм го често и сега ще го напиша. Даная е олицетворение на детското здравеопазване в България. Това не трябва да е поредната нелепа детска смърт, трябва да е урок за всички ни. Време е за промяна, истинска.

Слушайки професор Христозова вчера, се замислих не само за паметта на Даная, замислих се за всички деца и семейства, които виждат тази "истина". За всички, които се сблъскват с това отношение, за всички, които искат да крещят, но мълчат, заради доброто на децата си. Доброто!? Не! Не е редно, не е хуманно, не е здравословно.

Докато отношението, комуникацията, условията и елементарните базови нужни са критични, не можем да говорим за каквато и да е медицина.

Затова днес благодаря на доцент Боряна Аврамова и УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ"  за принципната позиция, за разбирането и грижата към малките пациенти.

Вярвам, че признаването и дефинирането на проблемите е пътят към тяхното решение.
Аз в лично качество и Фондация Даная сме с протегната ръка за реални действия и помощ. Единственото ни желание е да имаме една истинска, нова, приветлива детска онкохематология, в която децата и семействата да минават по-леко през тези тежки диагнози. Заедно можем да го направим реалност.
Ще се радвам на среща, на която можем да обсъдим как да обединим усилия", написа почернената майка след смъртта на дъщеря ѝ.

">