Първо в Lupa.bg: Свръхдоза уби най-добрия приятел на Митьо Очите
Йордан Графов Божериков бе сред емблематичните бандити в Сливен
Най-добрият приятел на страховития Димитър Желязков – Митьо Очите, е починал от свръхдоза, научи Lupa.bg. Един от топ престъпниците на Сливен - Йордан Графов Божериков, е издъхнал във вторник вечерта. В региона гангстерът бе познат като Данчо Графа.
„Данчо и компанията му шмъркаха денонощно, нямаха спирка, трагедията беше въпрос на време”, отсече информаторът ни.
Според наши източници от Града на стоте воеводи, Йордан Божериков е направил първите си крачки в ъндърграунда като сводник. През годините обаче се сближава с несебърското страшилище Митьо Очите и двамата стават много близки. „Очите идваше на всеки рожден ден на Данчо Графа. Веднъж се появи с уникално ферари, цял Сливен само за това говореше”, разкри читателят на Lupa.bg.
Според информацията Йордан Божериков от малък имал проблемно поведение, което го е командировало в дома в Бойчиновци. Преди години неговите чичовци Димитър и Васил Божерикови са притежавали завод „Верея” в Стара Загора.
Сред добрите приятели на Данчо Графа бил и друг опасен сливналия – Васил Качиков – Качика, който бе сред обвиняемите за разстрела на трафикант №1 Константин Димитров – Косьо Самоковеца.
През април 2017 г. Данчо Графа бе обвинен като тартор на организирана престъпна група, занимавала се от началото на с лихварство и рекет,”. Името на Данчо Графа се появи за пръв път в публичното пространство през 2003 г., когато избяга от полицията, докато дознателят и адвокатът му разговаряли. По него време той се свързваше с набирането на проститутки и разпространението на наркотици в Сливенска област.
През април 2017 г. Данчо Графа бе обвинен като тартор на организирана престъпна група, занимавала се от началото на с лихварство и рекет на територията на Сливен. В ОПГ-то бяха още четирима.
Групата им е действала от януари 2016 г. Близо 30 са свидетелите, пострадали от силовите й действия, които са дали показания пред съдия. Участниците предоставяли кредити срещу високи лихви, предимно от 500 до 1000 лв. и на малоимотни хора от Сливен и региона.
При най-малко забавяне на плащанията от страна на кредитополучателите следвали заплахи и побоища. Нерядко членове на групата нахълтвали в домовете на длъжниците и „прибирали“ телевизори, хладилници и други вещи, за да ги продадат и да върнат „инвестицията си“ заедно с лихвите.
