Пазарът на труда се обръща: Дипломите и чуждите езици вече не струват, ето какво се цени

Председателят на Българската асоциация за управление на хора Георги К. Първанов прогнозира сериозни сътресения на трудовия пазар и предупреждава за сценарий с масова безработица и нарастваща зависимост от изкуствения интелект. 

Според него изкуственият интелект може да промени из основи пазара на труда, като намали значението на традиционните предимства при кандидатстване за работа – дипломите, владеенето на чужди езици и компютърната грамотност. 

По думите му през 90-те години владеенето на английски език е било сериозно конкурентно предимство и е помогнало за професионалното му развитие в корпоративния свят. С течение на времето обаче езиковите умения, доброто образование и компютърната грамотност постепенно се превърнали в очакван минимум за много позиции.

Сега, според Първанов, изкуственият интелект променя правилата отново, като прави знанията и редица технически умения много по-достъпни.

Според експерта работодателите все по-често ще поставят на първо място практическия опит, конкретните умения и способността за адаптация, вместо формалното образование.

Първанов смята, че за някои мениджърски позиции вече се правят компромиси с изискването за висше образование, когато кандидатът разполага с доказан професионален опит, управленски умения и готовност да учи.

Той критикува образователния модел, основан предимно на запаметяване на големи обеми информация, без достатъчно самостоятелно мислене и креативност. Според него в условията на AI все по-голямо значение ще имат комуникацията, адаптивността, критичното мислене и способността за решаване на проблеми.

Експертът прогнозира, че развитието на инструментите за автоматичен превод ще намали конкурентното предимство на хората, чиято работа се основава основно на владеенето на чужди езици.

Той съветва тези специалисти да обмислят и други възможности за професионална реализация, като допуска, че търсенето на преводачески услуги ще се концентрира в по-тесен кръг от висококвалифицирани професионалисти.

Първанов поставя под въпрос и традиционното разбиране за компютърна грамотност. Според него служителите ще трябва да усвоят значително по-широк набор от дигитални умения, включително работа с AI инструменти.

В публикацията си експертът очертава мрачна перспектива за трудовия пазар. Според него автоматизацията може да засегне не само офисните професии, но и редица дейности, които в момента се извършват от хора, чрез развитието на роботиката.

Той предупреждава за възможни фалити, съдебни спорове и разочарование от технологичните обещания, както и за съпротива срещу все по-широкото използване на AI.

Като аргумент Първанов цитира теза, която приписва на Райън Рослански, изпълнителен директор на LinkedIn, според която до 2030 г. над 70% от работата на хората би могла да бъде заменена от изкуствен интелект. Това твърдение не бива да се приема като установена прогноза без проверка на оригиналния източник и точната формулировка.

Според Първанов развитието на AI може да поеме в две коренно различни посоки.

Първият сценарий предвижда изкуственият интелект да се превърне в инструмент за повишаване на производителността, подобно на интернет, социалните мрежи и корпоративния софтуер. В този вариант технологията подпомага служителите, но не премахва необходимостта от човешко участие. Експертът допуска и връщане към по-активно наемане на хора, ако компаниите установят ограниченията на AI по отношение на емпатията, отговорността и човешката преценка.

Вторият сценарий е значително по-мрачен. Първанов описва общество с огромна безработица, в което хората прекарват голяма част от времето си във виртуална среда и разчитат на гарантиран минимален доход, осигуряван от държавата и технологичните компании.

Той прави паралел с антиутопичните представи за общество под постоянен контрол и насочва читателите към книгата „1984“ на Джордж Оруел, както и към произведението „Спомени – фантазия или реалност“ на Ангел Ангелов.

В заключение експертът прогнозира, че евентуалното масово изместване на работници от автоматизацията може да предизвика обществени протести. Той припомня исторически примери за организирани демонстрации на безработни и работници, сред които Походът на Джъроу във Великобритания и протестите на т.нар. Бонусна армия в САЩ.

Според него подобни прояви биха могли да придобият глобален мащаб, ако технологичните промени доведат до сериозно свиване на възможностите за заетост.

Колко от тези прогнози ще се сбъднат, предстои да се види. Въпреки бързото развитие на изкуствения интелект, мащабът и скоростта на промените ще зависят от решенията на бизнеса, държавите и самите работници, както и от това доколко новите технологии ще допълват човешкия труд или ще го заместват.