Перник експонира съкровищата си по световен стандарт

Музеят в миньорския град притежава най-богатата нефритена колекция от времето на неолита в Европа

Новини
13:48 - 25 Май 2022
1072
Перник експонира съкровищата си по световен стандарт

Регионалният исторически музей (РИМ) в Перник експонира праисторическите си съкровища си в нова, модерна среда. Така институцията постигна световен стандарт, съответстващ на представените в колекцията ѝ уникати, коментира пред БТА археологът Анета Бакъмска. 

Музеят в миньорския град притежава най-богатата нефритена колекция и най-дългата мънистена огърлица от времето на неолита в Европа. Антиките са открити при разкопки край радомирското село Гълъбник на неолитно селище от началото на VI-то хилядолетие пр.Хр. Нефритът е използван до VІ и V хил. пр. Хр., когато изчезнал от Балканите, чак до съвременността. 

Огърлицата е намерена в опожарена в ранния неолит къща в Гълъбник. Накитът най-вероятно е събиран с поколения, защото показаната в музея част от него е дълга 16,8 м, има над 10 000 мъниста от средиземноморски миди, молюски, камъчета, минерали.

Мънистата преливали в розово и бежово, пожарът обаче обезцветил праисторическото бижу, класифицирано като феноменален експонат.

Във всяко селище обикновено се намират само единични мъниста, находка като огърлицата досега не е известна, посочи Бакъмска. Предполага се, че накитът е бил затрупан от падналия вследствие на огъня дом, което е помогнало да се съхрани и достигне до нас.

В отлично състояние е нефритен разпределител, открит заедно с наниза и смятан за венец на находката. Направен е от тъмнозелено парче нефрит с черни примеси. Екземплярът е единствен известен досега от времето на ранния неолит. Експерти го определят като изключителен, от една страна заради материала, понеже нефрит в момента не се среща в териториите, познати от неолитните хора, от друга затова, че античните му притежатели са успели да го пробият.

Археолози са се опитвали преди години с инструментите, които са използвали неолитните хора, да пробият нефрит, но не са могли, разказа Бакъмска.

По думите ѝ специалистите днес не знаят как са обработвали нефрита праисторическите обитатели на земите ни. „Сега най-големият въпрос е откъде неолитните хора са добивали суровината при положение, че в познатия им свят (от Анатолия до Източна Унгария) нефрит няма. Възможно е да са изчерпали находищата, или някакъв катаклизъм да ги е затрупал“, сподели Бакъмска. Според нея не е изключено селищната могила в Гълъбник да е дължала богатството си именно на нефрита.

В обновената зала по праистория на РИМ - Перник е експонирана и най-голямата нефритена находка от времето на неолита на Балканите - жезъл с 36 см дължина. Той е забележителен, никой не е допускал, че може да се намери тук, твърди Бакъмска. По думите ѝ предметът е изработен изключително качествено.

В Перник е изложена и много впечатляваща керамика, характерна само за долината на Горна Струма.

В началото на VІ хилядолетие пр.Хр. в района се развила специфична култура. Част от намерените експонати са култови масички, антропоморфни фигури, каменни брадви. Изящните купи на високи крачета нямат аналог в нито една едновременна културна група. За зрителя, възпитан естетически от Пикасо, тези предмети са с особено очарование, въздействието им е много модерно, според експертите от РИМ.

Гълъбнишката селищна могила заема около 70 дка на левия бряг на река Блато – реката, която отводнява Радомирското поле и се влива в Струма. Мястото е заселено 6000 г. пр.Хр. и не е напускано около 400 години. В предметите, направени от древните хора личи радостта им от живота, посочи Бакъмска. По думите й в праисторията всичко се прави на ръка и затова два напълно еднакви предмета не съществуват. Като се има предвид и отдалечеността на епохата, всеки експонат отпреди 8000 г. е много рядък и ценен, заключват от РИМ - Перник.