Перник се готви да полудее

6000 сурвакари ще гонят злите сили в миньорския град

Култура
16:29 - 22 Януари 2019, Обновена на: 16:35 - 22 Януари 2019
3868
Перник се готви да полудее

Международният фестивал на маскарадните игри "Сурва" в Перник e най-авторитетната в България и на Балканите изява на традиционни народни игри и обичаи с маски. Той популяризира достигнали до днес варианти на древна ергенска обредност, част от българската фолклорна традиция. С конкурсната си програма фестивалът е среща и надпревара на живите й носители, най-популярни с наименованията “сурвакари” и “кукери”. 
Фестивалът се организира от Община Перник от 1966 година. От 1985 година има статут на международен. През 1995 година Перник е приет за член на Федерацията на европейските карнавални градове. На 26 юни 2009 г. по време на тържествена сесия на Общинския съвет в Перник, президентът на ФЕКГ Хенри ван дер Кроон обявява Перник за европейска столица на сурвакарските и кукерските традиции. Решението е взето в град Котор. От 2008 година Международният фестивал на маскарадните игри се провежда ежегодно в последните събота и неделя на месец януари. Най-атрактивният му акцент  е двудневното състезателно дефиле на маскарадни групи от страната и от чужбина. 
Традиционно във фестивалната надпревара участват около 6 000 души в около 100 маскарадни групи от всички етнографски райони на България и гости от Европа, Азия и Африка. 
Участниците идват в Перник на състезание, за емоцията, за веселбата, за признанието, че са участвали. 
Зрителите от Перник и цялата страна, гостите от чужбина, идват, за да споделят магията на играта, да видят и пипнат маските, да се почувстват обновени, да си пожелаят здраве и късмет. 


На всяко фестивално издание „Сурва”:

  • Ще се докоснете до магията на съхранената маскарадна традиция в Пернишко. Тук всичко е истинско!
  • Ще ви завладее очарованието на българския фолклор, подгрят с традиционни гозби и напитки.
  • Ще усетите вълнуващото творческо присъствие на млади и стари интерпретатори на традицията.
  • Бляскав фееричен спектакъл, огньове и илюминации ще ви потопят в мистерията на фестивалната надпревара.
  • Два дни в центъра и по улиците на града групи от цялата страна ще се надпреварват да демонстрират колорита на своите игри и неповторими маски и костюми.
  • Гостуващи чуждестранни групи от Европа и света ще представят разнообразни традиции, песни и танци. 
  • Зрители и участници ще могат да контактуват по маршрутите на дефилетата и на импровизираните сцени в града. 
  • В изложбените зали на Перник ще бъдат открити интересни изложби.
  • На богати базари гостите ни ще имат възможност да се насладят на произведения на българското приложно изкуство и да си купят неповторим сувенир.

Традицията

Маскарадната обредност идва от древни езически времена и е съхранена до днес като част от българската фолклорна традиция. 
Българските игри с маски са обвързани основно с празниците от Коледа до Великден. В различните райони на България маскирани мъже играят около Нова година – през Мръсните дни /от Коледа до Йордановден/, през Сирната неделя и през Тодоровата неделя /последната седмица преди и първата от Великденските пости/. 
Играещите около новогодишните празници в Западна България са най-популярни като “сурвакари”, участниците в предпролетните игри с маски в други региони на България – като “кукери”. 
Зимните и предпролетните ергенски игри с маски се свързват със смяната на старата и новата година, с наближаващото събуждане на природата. Те носят пожелания за богата реколта, здраве и плодородие по хора и животни. Символиката им е насочена към прогонване на злите сили и подготвяне за ново начало. 
Играта на маскираните мъже е мистично единство на ритъм, звук и багри. Те се движат със специфична стъпка, носят внушителни маски и самобитни костюми и огласят селищата си със стотици звънци, примесени с наричания и благословии. 
Маските в народните вярвания защитават от зловредното влияние на “нечистите сили“. Българската обредна маска е източник на богата информация за различните етнографски райони. 
Звукът на звънците, окачени около кръста на маскираните, подсилва предпазното им действие. 
Групата на маскираните включва разнообразни персонажи. По традиция всички обредни роли се изпълняват от мъже, облечени в различни маскарадни костюми. 
Маскарадността в България е жива традиция и се променя. Адаптира към себе си нови символи и образи, отслабват ограниченията за участниците по пол и възраст. От Възраждането насетне сред маскираните навлизат персонажи от нефолклорната култура. Значими политически промени и социални проблеми и днес раждат пародии на представители на различни социални групи. Желанието за участие в маскарадната група се утвърждава като достатъчно условие за участие – до “ветерани” над 70 години може да се видят и деца в предучилищна възраст, маскират се жени и момичета, които се чувстват съпричастни към традицията.
Днес маскарадните обичаи имат двойствен живот – от една страна, съгласно традицията, те се изпълняват ежегодно на определения ден по места, от друга страна - придобиват показност и състезателен характер, преобразувани в сценичен вариант и изнесени пред публика на множащите се фестивали, карнавали и празници, провеждани в България и в чужбина.
Само на фестивала в Перник ще видите маски от всички етнографски области на страната, ще можете да се запознаете с различни регионални варианти на маскиране. Всеки зрител, докоснал се до игрите и маските на участниците, усеща живителното им влияние и се потапя в атмосферата на една вековна традиция.