Пестициди в биодомати е като Софи Маринова в „Кармен” – подходящо за масовия вкус, но не и за ценителите

Названия като „био“, „органичен“ или „еко“ не може да се използват за продукти, които не са сертифицирани

Инспектор Алекс
17:41 - 24 Януари 2020
3669
Пестициди в биодомати е като Софи Маринова в „Кармен” – подходящо за масовия вкус, но не и за ценителите

Новината, че инспектори на БАБХ са открили пестициди в биодомати, със сигурност е разтревожила хората със стремеж към здравословен начин на живот. От скромното съобщение на Агенцията по храните става ясно, че Министерството на земеделието ще направи необходимите проверки и ЕВЕНТУАЛНО ще санкционира производителя. А би трябвало мигновено да го остави без съответните лицензи и разрешителни. Защото пестициди в доматите е като Софи Маринова в „Кармен” – подходящо за масовия вкус, но не и за ценителите.

Модата на „зелените“ храни добива размерите на епидемия в последно време – накъдето и да обърнеш поглед, те атакуват „био“, „еко“, „органик“, „натурални“ и т.н. табели и етикети, а темата за здравословното изхранване на хората се радва на подобаващо внимание и в медиите. Биомагазини, сладкарници, месарници и сергии никнат на всеки ъгъл. Чак да се чуди човек как е преживявал толкова време без нарочената за истинска храна. И манията съвсем не е роден патент.

Всъщност истерията с биохраните е чувствително преекспонирана. Една от големите търговски вериги в страната – „Била“ – например е увеличила над 5 пъти броя на биопродуктите в асортимента си в последната година, но въпреки изглеждащата на пръв поглед удивителна експанзия, на практика едва 1-2% от артикулите в магазините са биопродукти. В други страни ситуацията е по-различна — във Франция например оборотът с биопродукти за миналата година достига 7 милиарда евро. И за това си има съвсем логично обяснение – на първо място стои стремежът на хората да се хранят все по-здравословно. Отделен въпрос е доколко очакванията им се покриват.

Заради начина им на производство повечето потребители определят биохраните като по-вкусни. Счита се, че те са и по-полезни (въпреки че това не е категорично доказано научно!), тъй като съдържат повече витамини, минерали и антиоксиданти в сравнение с конвенционалните им аналози. За биомлякото и биомесото се твърди, че съдържат по-високо количество от есенциалните омега-3 мастни киселини. Допълнителен плюс е, че биопродуктите (при спазване на всички изисквания) не съдържат остатъчни количества пестициди и растежни фактори. На фона на тоталното химическо замърсяване от всякакво естество, на което сме подложени непрекъснато, това никак не е за подценяване. 

Всички биохрани имат две отличителни черти: зеленият лист на опаковката (по контура на който са разположени звездички – досущ като тези от флага на ЕС) и прекалено високата им цена. Толкова висока, че на практика е в състояние да откаже поне половината хора да ги купуват.

Биологичното производство и етикетирането на биологични продукти е правно регламентирано в ЕС с Регламент (ЕО) № 834/2007, приложим от 1 януари 2009 г. Същият документ ясно определя какво са биопродукти. Зеленото лого с форма на лист може да се постави само върху храни, които са сертифицирани, а задължително условие със сдобиване с безценния знак е поне 95% от съставките на определената храна да са с биопроизход и биосъставки. Правилата задължават потребителите да бъдат информирани и за мястото, където са произведени земеделските суровини, от които е съставен продуктът.

И тук започват несгодите и за двете страни.

Въпрос №1 несъмнено е дали да се доверим на логото, което би трябвало да гарантира, че биохраните са точно такива. Не са единични случаите със злоупотреби, които обаче се случват само и единствено по вина на потребителите и тяхната наивност.

Измамите с преопаковане на обикновени продукти и обявяването им за „био“ по същество са криминални и в този случай няма какво да сторите, освен да пиете една студена вода. Но ако се подвеждате по думите „натурален“, „екологичен“, „от екологичен район“, „свободни от“ и други галещи ухото думички и си мислите, че купувате биопродукт, си е чисто ваша грешка. „Органичен“, от друга страна, се възприема като еквивалент на „био“. Важно е внимателно да се четат етикетите.

По-интересен е въпросът какво представляват в действителност биохраните и каква е разликата между обикновеното (конвенционално) и биоземеделието.

Обикновеното земеделие използва химически торове за подхранване на растенията. Биоземеделието разчита единствено на естествени торове. Конвенционалното земеделие прибягва до синтетични инсектициди и хербициди за справяне с болестите и вредителите. Биоземеделието може да прибегне само до механично отстраняване на плевелите. За стимулиране растежа на животните и за предотвратяване на инфекции обикновеното животновъдство използва цял арсенал от химически средства като хормони и антибиотици. В биоживотновъдството това е забранено. Медикаменти се използват само при лечението на болно животно. Животните се изхранват единствено с биологични фуражи, като им се предоставя задължително достъп до открити пространства, отглеждат се в чисти помещения и дори транспортирането им трябва да става по начин, който не ги стресира.

ГМО в биопродуктите е мръсна дума — не е допустимо използването им под никаква форма и в никакво количество. Генетично модифицираните организми и продуктите, получени от или чрез ГМО, са несъвместими с концепцията за биологично производство и нагласите на хората за биологични продукти.

Всичките тези усилия съвсем естествено правят биопродуктите значително по-скъпи, тъй като разходите за производство са по-високи, изисква се повече ръчен труд и допълнителни разходи за сертификати.

Затова 6 броя биояйца се продават в специализираните магазини за 6,50 лв., цената на кофичка кисело мляко от 400 грама започва от 2 лева, половин литър био прясно мляко под 3 лева е съмнително да се намери, а опаковка от 300 грама биокашкавал не струва по-малко от 9,50 лв.

Биопродуктите може да се разпознаят по европейската маркировка — зелено листо, чийто контур е очертан от звездите на ЕС, а под тази маркировка задължително трябва да е посочен номер на сертификат, който е индивидуален за всеки производител. Тези номера може да се проверяват в интернет. Ако някой недобросъвестен производител не спазва правилата, той лесно може да бъде лишен от правото да обозначава продуктите си като био.

В големите търговски вериги непрекъснато се откриват нови биомагазини

Връщане към корените

Допреди стотина години хората са се изхранвали с чисти биологични продукти. Началото на миналия век въвежда постепенно огромен брой синтетични химикали в селското стопанство, а по-късно и в храните въобще.

Повишаването на производителността на селскостопанските култури и животински породи позволява увеличението на калоричния прием на хората в Европа и Америка до и над 2000 килокалории дневно, което от своя страна води до частична компенсация на метаболитните промени в процеса на стареене и съответно до увеличение продължителността на живота в развития свят. Тези количествени калорични промени обаче остават само количествени — в периода след Втората световна война развитието на различни интензивни практики, целящи увеличението на добивите, в същото време води до продукция, която притежава до десет пъти по-ниска концентрация на витамини и хранителни вещества, отколкото традиционните култури и породи.

Редица изследвания показват, че концентрацията на витамин С, бета-каротин (провитамин А), калций, желязо, фосфор и други микроелементи в селскостопанските култури непрекъснато намалява. Така например, за да получите същото количество витамини и минерали при консумацията на зеленчуци и плодове от 50-те години, днес трябва да изядете 10 пъти повече такива.

Хранителната стойност на една ябълка от 1960 г. се равнява на 100 ябълки от 2005 г., а на един портокал отпреди 60 години — на 20 портокала днес. Според френско изследване през 1950 г. един грам броколи е осигурявал 12,9 мг калций, а днес едва 4 мг. За 50–60 години средното съдържание на калий в спанака спада с 53%, съдържанието на фосфор — с 70%, на желязо — с 60% и на мед — с 96%! В същото време концентрацията на желязо в месото спада наполовина — с 54%.

Изследване на Университета в Остин, Тексас, проследява съдържанието на 13 хранителни вещества и минерали в 50-годишен период и установява 6% спад на съдържанието на протеини, 16% спад на концентрацията на калций, 9% на фосфор, 15% на желязо, 38% на рибофлавин и 20% на витамин С. Изследване на Министерството на земеделието на САЩ публикува подобни резултати, проследявайки хранителната плътност на пшеницата в периода 1873–2000.

За този период добивите на пшеница се увеличават средно три пъти, но съдържанието на желязо спада с 28%, на цинк с 34%, а на селен с 36%. Средно за този период добивите се увеличават с 1% годишно, докато концентрацията на микроелементите в пшеницата спадат с 0,16–0,38% годишно.

Средният млеконадой от една крава се увеличава близо четири пъти в рамките на един век — от 2500 литра годишно през 1900 г., до 11 000 литра днес. Преди Втората световна война е отнемало средно 112 дни и около 25 килограма храна за едно пиле да достигне тегло от около 2 кг. Днес само за 35–40 дни и 5 килограма храна един бройлер достига тегло от 1,5–2 кг. През 1930 г. една кокошка дава средно 93 яйца, през 1950 — 174, а през 1993 — 252 яйца.

Всички тези данни често се сочат с гордост като достижения на науката. Въпросът е какво ни дават тези количества храна... Сегашният опит за връщане към корените няма да върне качеството на храните отпреди десетилетия.