Петър Дънов проговаря едва на 6 г.  

Много се знае за възрастния Петър Дънов, който създава Бялото братство в България и слага отпечатък върху най-новата българска история. По-малко са известните неща за детството на Учителя. Официално той е роден на 11 юли 1864 г. (29 юни стар стил) във варненско село Николаевка, което по онова време се каза Хадърча. Днес има изследователи на близкото минало, които твърдят, че Петър Дънов не е син на баща си - отец Константин, а на самия Апостол на свободата Васил Левски. Което е една от многобройните изглеждащи невероятни истории в интернет пространството и разбира се, няма нищо общо в действителността.

Бащата Константин Дъновски собственоръчно написва в личната си Библия: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя възлюбен син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот”.

Малкият Петър боледува много. Расте строен и слаб. Кротък е и много чувствителен. Трудно прохожда, а до 6-тата си година не говори. В някои спомени е отбелязано, че не говори до 3-тата си година. Всички го смятали за ням. Само баща му Константин Дъновски, първият български свещеник във Варна, вярвал, че момчето му ще проговори и ежедневно се молел за това. Така един ден чудото станало. За това чудо също има две версии кога точно и как се е случило.

Първата версия гласи, че веднъж, когато майка му Добра е на нивата, вкъщи остават малкият Петър и баба му. Докато си играе, детето се обръща към баба си и казва: „Бабо, направи ми люлка”. Бабата така се изненадва и зарадва, че веднага се разтичва, връзва му люлка и щастлива започва да го люлее и да му пее. Другата версиия свързва проговарянето с жътвата. Било 12 юли – ден, когато по стар стил се отбелязвал Петровден, който е имен ден за светското назоваване на Петър Дънов.

Майката Добра водела със себе си безмълвното момче. То стоически търпяло жегата, тичало напред-назад. Гледало житата как се люлеят от вятъра и после как едно по едно падат под острите сърпове на жътварките. Изведнъж, най-неочаквано за всички, момчето се провикнало: „Мамо, искам люлка”. Биографите пишат, че това са първите думи, изречени от Петър Дънов. Майка му мигом захвърлила сърпа и хукнала към чедото си. Прегърнало го и се разплакала от щастие. Момчето й не било нямо. Говорело и то съвсем разбираемо и вярно. Жената забравила за жътвата и се втурнала да му направи люлка. Люляла дълго детето си и двамата заедно се смеели.

И докато люлката се носела нагоре и надолу под дървото, се случило второто чудо. Малкият Петър казал: „Мамо, иде буря”. Майката почти не обърнала внимание на предупреждението, но скоро дошли облаци, небето притъмняло и сякаш слязло на земята. Започнала страшна буря, от която дори някои снопи пламнали. Било страшно. Хората се страхували за живота си, но никой не пострадал, само класовете изгорели с изключение на тези в нивата на Дънови.

Във всичко това бащата Константин видял Божие знамение. Сигурен бил свещеникът, че момчето му не е обикновено, щом на именния си ден проговорило след 6 години мълчание. И щом тяхната нива единствена останала непокътната от страшната градушка и огнените пламъци. „Нашето дете е свято, белязано от Бога, и трябва да го пазим”, казал отец Константин, който освен поп, бил и местният учител.

За историята с бурята на полето също има втора версия. Тя гласи, че когато за първи път завеждат малкия Петър на нивата в един горещ ден по време на жътва, той се качва на една купа снопи и вика: „Селяни, прибирайте снопите, защото иде страшна буря”. Всички много се изненадали, тъй като на небето нямало облаци и времето с нищо не предвещавало буря.

Хората не му обърнали внимание и не събрали класовете на снопи и кръстци, за да не ги удари градушката. Майка му Добра обаче решила да го послуша. Тя се притеснявала, че той едва е проговорил и може да се разсърди, ако не го послушат, и отново да спре да говори. Нейните работници подредили снопите и се приготвили за тръгване. Не минал и час и предупреждението се сбъднало - небето почерняло, задухал силен вятър и започнала буря, която помела и развихрила всичко.

Малкият Петър постоянно изненадвал близките си и съседите си с мъдрите думи, които изричал, без никой да очаква от него. Често давал съвет на някои съселянин как да постъпи, без онзи да му е казвал какво го боли или какъв проблем го мъчи. Така хората започнали да шушукат, че момчето може да чете мисли.

В България Петър Дънов учи първо в родното си село, след това във Варна и в Свищов. После трябва да отбие редовната си военна служба, но това не се случва. Борис Николов разказва защо Дънов не отива в казармата: „Имаше един старинен военен закон, според който новобранец се освобождаваше от военна служба, ако изтегли билетчето, на което пише „да”. Учителя се явява пред комисията и казва: „Аз ще изтегля билетчето”. Бръква в сандъчето, изважда билетчето и го подава на комисията – „Да”. Тъй се освободи Учителя от военна служба. След това Той никога не бе викан от военните нито през войните, нито след това. Когато го запитах ме как така е станало, че военните власти не го закачат, Той ни разказа този случай”.

Отказва да стане милионер в Америка

От 1888 до 1895 г. Петър Дънов прекарва в САЩ. Записва се студент в Методистката теологическа семинария Дрю в град Медисън, щата Ню Джърси. Завършва я през май 1892 г. През есента на 1892 г. става студент в Теологическия факултет на Бостънския университет, където през 1993 г. защитава дипломна работа „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране“.

После една година посещава занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет и през 1894 г. получава сертификат, даващ му право да практикува медицина. През 1895 г. Петър Дънов се завръща в България, установява се във Варна и отказва предлаганата му длъжност на методистки проповедник. През 1896 г. издава първата си книга.

Българи, които се срещат с Петър Дънов по време на следването му в САЩ, свидетелстват, че с талантите, които имал, е могъл да стане милионер. Но младият Дънов не се интересувал от пари. Старозагорски адвокат разказва пред жена от Бялото братство през 1920 г., че е прекарвал често времето си в Америка заедно с Петър Дънов.

„Нищо от това, което е свойствено на младостта, не показа той. Беше много скромен, тих и задълбочен в учението. Като много красноречив и умен той не искаше да направи чрез ораторското си дарование голяма кариера. Милионер можеше да стане. При това той свиреше много увлекателно на цигулка. Вместо това той си остана все така беден, без да обръща внимание на големите си възможности, които се откриваха пред него”, казва адвокатът, чието име хората от Братството не споменават.

Разказът му се спира и върху това, че често младият Дънов се е отделял от другите и се е усамотявал. „Случваше се да го открием седнал на някакво красиво отдалечено място, отправил поглед в далечината или пък със затворени очи и вглъбен в себе си да размишлява. Друг път сме го откривали да се моли. В такъв случай той дори не ни усещаше и ако някой си позволяваше да го побутне, той трепваше от изненада, а върху лицето му имаше израз като на човек, който се събужда от дълбок, но красив сън”, допълва адвокатът.