Петър Иванов: Кои са ползите от турското робство? Може би кючекът?

Академик Петър Иванов взе отношение по темата за турското робство, по която напоследък все повече „капацитети“ се изказват. Ученият публикува отворено писмо, в което говори откровено за служителите на БАН, както и за "липсващото турско робство". Ето пълния текст на изявлението на акад. Петър Иванов:

Драги ми „учени”,

Повод да ви пиша е вашето запорожско Отворено писмо до МОН и до НС относно термина за обозначаване на периода на петвековното турско робство.

Писмото ви е подписано от „учени” в три института на БАН, че и от един… историк на свободна практика, каквото и да означава това.

В тези три института работят над стотици служители.

Само в Института за исторически изследвания има 7 секции и 6 помощни звена с огромен персонал. Би трябвало от такъв гигантски „научен” потенциал да се очаква да бъдат сътворени истински чудеса на науката.

И чудеса има. Само във вашето Отворено писмо те са седем.

Ето ги:

1. Вие се самоидентифицирате като „хора, които професионално изследват периода 15.-19. век от националната и балканска история” (правописът в цитата е запазен, само седем грешки, четири правописни, една стилна, не е „от”, а е „в”, и две граматическа, членуването на „балканска” и изпускане на второ „от”). Би трябвало да знаете, че ХІХ-ият век от историята на България, на българската нация, още не е настъпил, за да го изследвате, сега сме 1300 години България, значи в ХІІІ-тия си век, анадънму?

2. Още в преамбюла на писмото си определяте официално периода на петвековното турско робство на България като „период, в който българите са били поданици на Османската империя”, нищо повече. Такъв глупав евфемизъм, оскверняващ идеята за Национално-освободителното движение и Възраждането у нас по онова време, никой досега не си е позволявал да ползва.

Излиза, че Ботев, Левски, Раковски и Бенковски са се борили срещу един „период на поданство”. „Поданик” е термин, който внушава смиреност и благочестива почит, и даже обич към господаря-владетел, внушава, освен подчинение, още и приемане на собствения статут с гордост и достойнство. Казваме „поданик на Нейно Величество Кралицата” или „поданик на Османската империя”, и това само по себе си звучи гордо и достолепно. Нима не знаете какъв е бил статутът на всички българи по онова време? Те са „рая”.

И като християни, неверници, са длъжни, по Корана, където в Деветата сура се заповядва буквално: „Сражавайте се с онези от дарените с Писанието, които не вярват в Аллах… и не изповядват правата вяра – докато не дадат налога (джизя) безусловно и с покорство” (9:29). Ако българите са поданици, те трябва да са равноправни на всички поданици на султана. А те не са, те са рая, гяури, неверници. Тях ги държат в покорство, с тях се сражават, насилват ги, убиват ги. Българите дължат десетки данъци, които другите не дължат, насила работят ангария, вземат им децата за еничари, вземат Хубава Яна и т.н. Ако се замислите малко с посткомунистическите си мозъци (БАН е посткомунистическа институция), може би ще съобразите, че след като не са равноправни, например с турците, българите тогава са нещо друго, имат друг статут, нали така? Какъв? Какво са българите? Може би свободни? Очевидно не са. Тогава какви са? Ами според Тълковния речник на вашите академици и професори (Л. Андрейчин, Л. Георгиев, Ст. Илчев и др.), роб е „човек или народ под чужда политическа власт” (стр. 882). Българите през този период не са били „поданици”, били са рая, били са роби на турците. България е била поробена страна, това е. И този период е период на робство.

Самите вие от БАН, значи, определяте понятието „робство” ето така: „Живот под чужда политическа власт, иго. Но сълзи кървави пролива във робство милий наш народ. Д. Чинт.” (пак там, стр. 882). Ало, защо един път казвате „робство”, а сега „владичество, присъствие, съжителство”? Защо?

3. В т. 1 на вашето отворено писмо пишете черно на бяло за историята, че тя „култивира способности за аналитично мислене”. Боже Господи! Нима не ви е известно с какво се занимава историята, какъв е нейният обект на изследване като наука, какъв е нейният предмет, методи и т.н.? Нима не сте чували, че с аналитичното мислене и въобще с мисленето при хората се занимават други науки – логика, когнитивните науки, психология на мисленето и т.н.? Не го казвайте това друг път пред външни хора, ще ви се смеят, все пак у нас има и образовани люде, които знаят горе-долу коя наука за какво е. Историята култивирала способности. Пфу-у-у! Каква простотия!

4. Според мен доста цинично стигате до извод, че „съжителството” ни с поробилите ни турци имало „позитивни страни”. Какви са те? Хайде кажете ги. Може би кючекът или имам баялдъто? Излиза тогава, че Априлското въстание е било срещу позитивни неща и е било голяма грешка, а тези, които са участвали, са били тъпанари.

Говорите, че турското робство било „неразривна част от нашата обща история” с турците. Айде, бе! Каква обща история с турците, холан, те нали са наши поробители, клали са ни под път и над път (Велико Търново, Батак, Стара Загора и т.н.)? Ние, българите си имаме наша история, наша национална българска история, даже и вие работите и получавате заплата от парите на данъкоплатците в Направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност” на БАН. Осъзнайте се бе!

5. Петата чудесия в писмото ви е твърдението, че „българите били данъкоплатци и се ползвали от право на собственост, наследяване, придвижване и пр.” Внушавате, че сме били напълно свободни, с много права, почти Швейцария, можели сме да имаме собственост и, представете си, да се придвижваме и т.н. После дълбокомислено казвате, че ние, българите, не всичките сме били еничари, имало и нееничари сред нас, тоест повечето сме били свободни, понеже само еничарите били роби на султана (каква логика?!). Другите били поданици и свободно са се придвижвали насам-натам. Тук, спомняйки си Дякона Левски, поданик на султана, само се прекръствам с очи към Небето.

6. Най-обидното във вашето Отворено писмо е за израза „турско робство”. Той бил, казвате вие, измислен от „идеолозите на българското национално движение”. Защо, бе другари „учени”, ползвате термина „идеолози”, нали ви е известно, че този термин е натоварен заради комунизма с отрицателна конотация? Нима не става дума за националните ни икони Отец Паисий, Раковски, Ботев? Защо по такъв гаден начин пропускате да кажете цялото понятие „Национално-освободително движение”, а казвате „национално движение”? За какво е било това движение, за фесове и бурки ли? Защо премълчавате истини?

Инж. Воденичаров ли не ви дава, дето слави Давутоглу, дето награждава турския патриарх Вартоломей и кани мюфтията Мустафа да ви чете лекции за „Ислямска държава” в мраморната зала на БАН, кой не ви дава, кой цензурира, или сте си родоотстъпници и кириякстефчовци по рождение? А може би нещо с акъла ви не е наред, да не казвам, че сте прости? Категорично, като върховен авторитет и съдник, вие гръмко се произнасяте, че „изразът турско робство е терминологично непригоден”.

Разбирате ли какво означава това? Да ви кажа ли? Означава, че всички възрожденски песни – „Стани, стани, юнак балкански”, „Боят настана, тупкат сърца ни”, Ботевите пламенни стихове, националната епопея „Под игото”, тефтерчето на Васил Левски, „Записките” на Захария Стоянов и др. са всъщност, според вас, негодна работа, тъй като са пълни с терминологични непригодности. Кои сте вие бе, ей, да казвате такива гнусни работи, че и да ги пишете в работно време, на заплата сте от бюджета, парите на всички българи, нали така, че и да ги публикувате? Кои сте вие? Срамота!

7. Произнасяте се, че трябвало всички ние, българите, да ползваме оттук нататък безкрайно тъпия ви неуместен термин „владичество”, синоним на „владеене”. Думата „владичество” е натруфена и чужда за съвременния български език, особено за младежкия (ученическия) говор. Нейният произход е от църковно-славянския език (митрополитът на една епархия е владика) от времето на глаголицата, далеч е от ХХІ-вия век. Вашият тълковен речник определя „владичество” като „върховна политическа власт, управление”. Терминът произхожда от глагола „владея” и от „владение”, означаващи съответно „имам нещо, притежавам” и „притежание на нещо с право да се използва и да се разполага с него”.

Какво представлява един човек или един народ, който е притежание, владение на султана и на турците, които са завоювали това свое притежание с огън и меч, с насилие и кръв? Този човек и този народ са поробени от турците, те са роби. А периодът, преди да се освободят, периодът, когато са поробени от турците, се нарича, безспорно, турско робство. И не е османско, а е точно турско.

Осман е първият султан на турската империя (1299-1324). Не е логично да казваме „османско робство”. Турците и Ердоган могат да си се наричат както си искат, но за нас тези хора са турци, империята, която ни е поробител е „турска империя”. И робството ни е „турско робство”.

И още нещо да ви кажа, терминът „владичество” е свързан с „обладать” (Фасмер. М. Этимологический словарь. Т. І., Москва, 1986 г., стр. 327). Звучи ми като фройдистки термин. Намирам, че е много обидно, в нашите родни учебници да пише за обладаване на майка България и да караме младите българи да учат за този период на обладаване, владичество, да учат за курбан байряма вместо за Великден и т.н.

Та, с една дума, повече без никакви чудесии, никакво съжителстване, присъствие, поданство, никакво владичество, никакво обладаване!

Въпросният период се нарича „турско робство”. Толкоз!

Както го е наричал народният поет Иван Вазов!

Нас, българите, народният поет Иван Вазов („Обичах те, когато бе робиня и влачеше позорния хомот!”) ни вълнува повече и го считаме за доста по-голям авторитет от историка на свободна практика Кети Незнамкояси и от платените разкрачени държавни „учени” в БАН.

Акад. Петър Иванов, Демографски център към БАНИ