Петър Стоянов: На 4 февруари 1997-а последната дума не бе на посолствата

На 4 февруари 1997-а, преди 28 г., се случва драматично събитие, което променя хода на най-новата ни история. Новоизбраният президент Петър Стоянов отказва да даде на БСП мандат за ново правителство, след като предишното на Жан Виденов под напора на бурни протести е подало оставка.

"На въпросната дата в Гербовата зала на "Дондуков" 2 пред очите на десетки журналисти, пред камери и микрофони двамата лидери на БСП връчиха на президента Стоянов папка, в която фигурираше съставът на новото правителство на БСП с премиер Николай Добрев - така описва събитията Иван Ибришимов - секретар на президента, един от хората, които заедно с прессекретаря Нери Терзиева са заедно със Стоянов. - Имаше публика, имаше медии, но никой не чу думите "това е отказ" или нещо подобно".

Президентът въобще не прие папката. По-късно стана ясно защо.

"Няма да ви цитирам чл. 99 от конституцията – който се интересува – да го прочете и да обърне внимание на параграфите 1 и 4. Те обясняват фактите. Всички мислеха, че Георги Първанов и Николай Добрев декларират отказ от
намерението на БСП да продължи да управлява. Нищо подобно. В папката имаше премиер, заместници, министри".

Ако тогава Петър Стоянов беше приел документа, действията щяха да се развият по червеното петолиние: задължително по конституция внасяне на предложението в парламента, светкавично гласуване на правителството от страна на мнозинството на БСП и яростно непредсказуема реакция на стотиците хиляди по жълтите павета.

Де факто, макар и проформа, Петър Стоянов наруши конституцията, но не допусна кръвопролитие. Държавникът победи юриста. Великолепният му ход беше, че преди Първанов и Добрев да се отърват от стреса, той свика Консултативния съвет за национална сигурност.

"Там колективният разум надделя и двамата лидери на БСП бяха принудени да се откажат от намеренията си", каза той.

"Ще помня винаги тази дата – една от преломните дати в новата българска история. Страната се разтърсваше от масови протести. Една седмица преди това бях връчил проучвателен мандат на БСП като найголяма политическа сила в парламента да състави кабинет, но няколко пъти публично и категорично ги призовах да не го правят, за да не изправят България пред риск.

На 4 февруари обаче дойдоха с готов кабинет. Казано просто, не се отказаха от съставянето на второ правителство след оставката на Жан Виденов. Ако бях взел папката, трябваше да я занеса в Народното събрание за гласуване, където БСП имаше абсолютно мнозинство. Протестиращите вече бяха толкова изнервени, че това щеше да прелее чашата на тяхното търпение. Отказах да взема папката и свиках след четири часа Консултативен съвет, вярвайки, че останалите политически лидери ще окажат също натиск, защото всички бяха истински изплашени от случващото се", спомни си Стоянов.

"Така и се случи. Чак на този Консултативен съвет БСП се отказа от втори мандат и така се отвори пътят за нови избори. Малко преди клетвата бях поканен в резиденцията на нидерландския посланик и там присъстваха всички западноевропейски посланици, както и този на САЩ - гжа Боулън. Поздравиха ме за изборната победа, попитаха ме за първите ми стъпки и когато им казах, че категорично няма да допусна БСП да състави втори кабинет след този на Виденов, повечето от тях изразиха мнение, че това е много близо до нарушение на конституцията и аз като новоизбран президент юрист трябва да изпълня предписанията на основния закон и да дам възможност на БСП за втори кабинет", каза още Петър Стоянов.

"Отговорих им, че втори кабинет на БСП може да означава и гражданска война, хората бяха повече от месец на улиците, напрежението беше огромно, а една гражданска война щеше да ни отдалечи фатално от основния ни приоритет, който бях декларирал по време на кампанията си - членство в НАТО и Европейския съюз. Бях съвсем категоричен и в крайна сметка направих точно това, което бях решил.

Много по-късно, когато награждавах посланик Боулън преди отпътуването , в речта си тя спомена, че в един критичен момент сме били на различни мнения, и както се изрази тя тогава: “Президентът взе правилното историческо решение”.

"Когато Георги Първанов и Николай Добрев влязоха в сградата в 11,30 ч сутринта, около нея имаше няколко
хиляди протестиращи. Ако те бяха дошли с отказ, щях да изляза пред тях и да заявя: “Вие победихте, БСП се отказа”. И защо тогава да свиквам Консултативен съвет за 16 ч следобед? Много просто - защото нямаше отказ от кабинет. Излязох пред протестиращите хора чак в 18,30 ч след Консултативния съвет. Тези моменти са запечатани от десетки телевизионни и други камери. Хората ликуваха. Кризата бе решена без кръвопролития и насилие", завърши президентът.