Писал съм криминални романи, аутопсията на майката на Теодора Георгиева е та*ак!

ЗАХАРИ КАРАБАШЛИЕВ*

Вчера в медиите излезе становището на Прокуратурата, което твърди, че вероятно майката на европрокурор Теодора Георгиева е загинала при злополука с тютюнопушене… По някаква случайност преди 8 години писах роман с криминален сюжет, свързан с подобна смърт и се наложи да чета учебници по съдебна медицина, криминология, патология и др. Не съм детектив, нито съдебен лекар, нямам експертиза, просто като писател, аз следвам елементарна дедуктивна логика. Ето каква е тя.

В случаи като този се прави аутопсия на трупа. При аутопсията се търсят сажди и остри възпалителни изменения в дихателните пътища. Понякога това е невъзможно, заради изгарянето. Затова, най-сигурно е да се търси наличие на едно съединение (карбоксихемоглобин) в кръвта. А кръв се взема от дълбоките кръвоносни съдове, от бедрените, от синусите на твърдата мозъчна обвивка…

1) Ако при аутопсията се открие карбоксихемоглобин, това означава, че жертвата Е ДИШАЛА по време на пожара. Това означава, че е била жива. Което означава, че смъртта е настъпила ПО ВРЕМЕ на пожара, или след него.
Ако обаче:

2) Не се открие това съединение в кръвта, значи жертвата НЕ Е ДИШАЛА по време на пожара, което означава, че е била вече мъртва, или не е била там по време на пожара. Следователно смъртта не е е настъпила по време на изгарянето.

Това е. Най-важното, което трябва да се знае за смъртта на 75-годишната жена е дали е ДИШАЛА, или НЕ Е ДИШАЛА по време на пожара. Всичко останало следва от това — ако не е дишала преди пожара, защо не е дишала, как е починала (сърдечен удар, слънчев удар, удар по главата и т.н…) и т.н… Ако обаче е ДИШАЛА по време на пожара… това може да значи, че е била заспала, докато цигарата е паднала, печката е дала накъсо и т.н…

И сега интересното. Вчера в официалната позиция на прокуратурата, разпространена по всички медии пише, че в кръвта на жертвата е открито съдържание на алкохол и на метопролол, който се предписва за сърдечни заболявания. И това води към извода, че жертвата е жертва на нещастен случай, причинен от самата нея. Пише, че “не се установяват травматични увреждания и се изключва травматична причина за смъртта; липсват увреждания в меките тъкани около щитовидния и пръстеновидния хрущял, т.е. не е имало въздействие /натиск/ в областта на шията.” ?!? Ясно, не е удушена. И сигурно е така. Освен това пише, че има “свидетелски показания, които потвърждават, че загиналата е проявявала небрежност при тютюнопушене в дома си.” (Нито дума по важния въпрос за карбоксихемоглобина.)

Така че, посланието към момента е: вероятно жертвата е небрежна и подпийнала пушачка със сърдечни проблеми и това е довело до смъртта й в домашен инцидент.

Толкова.

Въпросът е: има ли на тази територия институции, професии, има ли хора, които се занимават професионално с установяване и отстояване на истината? На които истината им влиза в работата?

Или всичко е въпрос на пари?

Дишала ли е тази жена, или не е дишала, докато къщата гори — това е въпросът.
Защото след време ще се питаме:

Дишала ли е, или не е дишала истината, докато държавата гори.
Жива ли е била истината, или вече не?

*Захари Карабашлиев е български писател, драматург и сценарист. Автор е на романи, разкази, пиеси и сценарии, по които са снимани филми и поставяни пиеси в България и десетки други страни.Текстът е от фейсбук, заглавието е на редакцията.