Почина големият режисьор Карлос Саура
Испанецът е един от класиците на съвременното европейско кино
Филмовият режисьор Карлос Саура, който направи испанското художествено кино световно известно със своите изпълнени със страст и фламенко хореографски драми, почина в петък на 91-годишна възраст, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.
Испанската киноакадемия заяви, че Саура, "една от основополагащи фигури в историята на испанското кино", е починал у дома си, заобиколен от близките си.
Карлос Саура е смятан за един от класиците на съвременното европейско кино. Роден е на 4 януари 1932 г. в Уеска, Арагон. Майка му и брат му Антонио Саура са художници, а той се занимава с фотография от ранна възраст. През 1957 г. завършва кинорежисура в Мадрид, а до 1963 г. самият той преподава. През 1957 г. се жени за Адела Медрано, от която има двама сина - Карлос (р. 1958) и Антонио (р. 1960).
През 1957 - 1958 г. Саура прави първия си документален филм (Cuenca). През 1965 г. получава наградата "Сребърна мечка" на Берлинския филмов фестивал за филма La caza. През 1967 г. филмът му Peppermint Frappé също е награден в Берлин. Филмите "Братовчедката Анхелика" (1974) и "Да отгледаш гарвани" (1975) получават Специалната награда на журито на Филмовия фестивал в Кан, а Mama cumple 100 años (1979) е номиниран за Оскар за най-добър чуждестранен филм.
След края на първия си брак Саура има син Шейн (р. 1974) от актрисата Джералдин Чаплин. През 1982 г. се жени отново за Мерседес Перес, от която има трима сина - Мануел (р. 1980), Адриан (р. 1984) и Диего (р. 1987). През този период той прави няколко филма, съдържащи много фламенко танци. През 1990 г.
Карлос Саура получава наградата "Гоя" за режисурата и сценария на ¡Ay, Carmela!. През 1994 г. му се ражда дъщеря Ана от Еулалия Рамон.
"Не е вярно, че едно изображение струва повече от 100 думи. Понякога едно изображение, един образ, само изяснява и посочва какво сме, къде се намираме и в кой момент. Много бих искал да си мисля, че образът идва от въображението. Ето защо в моите филми търся една различна реалност. Не знам каква е тя, но е твърде далеч от битовизма.
Мисля, че в днешно време трябва да вървим по пътя на изследването. Знам, че това е един труден път, но за мен киното е да следваш пътя на познанието. Винаги съм мислил, че сме потопени в един хаос, а аз се опитвам да организирам този хаос, за да направя един филм. Тръгвам от съмнението, от несъвършенството, за да осъществя моите планове", каза прочутият режисьор на награждаването му с титлата Доктор хонорис кауза на НАТФИЗ "Кръстю Сарафов" през юни 2013 г.
